Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Не съм искал да те обидя! — извика Кътър след него.
Уолт не си направи труда да отговаря.
Безел се бе привела в ред доста бързо. Носеше костюм с панталон — същия или подобен на онзи, с който я бе видял преди това. Косата й бе опъната назад и даже бе успяла да си сложи червило. Не и парфюм обаче; излъчваше силен аромат, който недвусмислено загатваше какво точно бе инспектирал Дани Кътър. Настъпи неловко мълчание, докато лампичката в колата най-после угасна и двамата потънаха в мрак. Уолт се протегна и отново я включи. Погълната в себе си, Безел бе пропуснала да забележи защитния му костюм. Сега обаче го видя и част от руменината по лицето й изчезна.
— Шерифе?
Уолт отвори ципа, дръпна биосензора от джоба си и й го връчи.
— Длъжен съм да докладвам за това.
— Господи… — Тя трескаво отвори вратата и изскочи навън на студа. Почука на прозореца и му даде знак да го отвори. — За бога, шерифе, има си протокол, който трябва да се спазва стриктно! Какви ги вършиш, по дяволите?
— Спазвам процедурата, ти си единственият експерт наблизо.
— Редно е да се изолираш и да се обадиш на номера, който започва с 800. Много добре го знаеш.
— Градчето ни е малко, ако си пропуснала да забележиш. Ако пред къщата ми спре микробус, пълен с извънземни — защото и двамата сме наясно как реагира правителството в подобни случаи, — това незабавно ще предизвика паника в цялата долина. Моята първостепенна и най-важна задача е да поддържам реда, а не да предизвиквам размирици. Какво се опитва да ми каже това нещо? Готов съм да предприема всички необходими мерки.
Безел се отдалечи от колата и застана под лампата на входната врата. Уолт забеляза силуета на Кътър, който наблюдаваше нещата отвътре. Жената обърна биосензора към светлината, извика нещо на Дани и той й подаде дамската чанта. Тя извади мобилния си телефон и набра някакъв номер. Уолт смяташе, че е реагирал правилно — за предпочитане беше микробусът с извънземните да се появи пред изолираното имение на Патрик Кътър, отколкото на Трето Авеню в южната част на Хейли. Безел се върна обратно до колата и се настани на седалката до шерифа. За пръв път от един час насам Уолт усети някакво облекчение.
— Лека степен на облъчване с радиоизотопи — оповести тя.
— Значи съм радиоактивен? Сериозно ли говориш?
— Щяхме да имаме повод за тревога, ако промяната в цвета бе по-контрастна. След атаките от 11 септември индикаторите бяха пренастроени до свръхчувствителност. По този начин, ако някой от нашите инспектори проверява контейнер, да речем, индикаторът ще улови и най-слабата степен на радиация. Нивото на твоето облъчване не е толкова ниско, но не е и високо. Можеш да разкараш защитния костюм. Ще помолим да ти направят някои изследвания в местната болница, но нямаш повод за тревога.
Уолт отпусна глава на облегалката си и шумно издиша.
Безел замълча за момент.
— Сигурно си се уплашил.
— Мислиш ли?
— Относно присъствието ми тук… — Уолт не я прекъсна, а тя се чудеше как да довърши мисълта си.
— Относно присъствието ти тук…? — Шерифът изпита неочаквана наслада от нейното притеснение.
— Аз съм голямо момиче. Мога да разграничавам работата от забавлението.
— Не съм казал, че не можеш.
— Но си го мислиш.
— Познавам Дани.
— Това няма никакво значение. Ако в бутилиращата фабрика има зараза, ще е дяволски трудоемко да я открием.
— Носиш ли такова? — попита той и кимна към биосензора в ръката й.
— Разбира се.
— Беше ли с теб във фабриката?
— Да.
— И?
— Нищо.
Уолт се замисли. Имаше предварително оформен сценарий в главата си, който нямаше желание да оповестява без наличие на достатъчно доказателства. Нейният непроменен индикатор не се връзваше с теорията му.
— Попита ли Дани какво е правил във фабриката преди пристигането ти?
— В смисъл?
— Не бих се изненадал, ако частният самолет на брат му е докарал екип, който да заличи следите от тази каша.
— Искаш да кажеш, че е почистил из основи фабриката, преди да се появя аз?
— Звучиш шокирана.
— Но това е незаконно.
— Съмнявам се. По-скоро е нарушение на някое и друго разпореждане.
— За нас няма разлика.
— Може би. Но не съвсем.
— Има си протокол. Аз разпитах господин Кътър. Той отговори ясно и точно на въпросите ми. Нямам забележки.