Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Може би те проверява? Да речем, че се е опитвал да разбере дали не си го зарязала заради друг мъж. Праща негов човек, за да види с кого се прибираш. Това не ми прилича на конспирация, а на хормони. Ти си красива. Ти блестиш. Завъртяла си му главата.
Думите му я завариха абсолютно неподготвена.
— Блестя? — попита тя. — Това ли каза? — Фиона пристъпи към него и сложи ръце на раменете му. — Чуй се само!
Уолт усети топлината на дланите й през униформата си. Ухаеше на люляк и канела и за момент присъствието й изпълни всичките му сетива.
От верандата се чу някакъв шум, който стресна и двамата. Уолт рязко обърна глава нататък, все още нащрек след случката отпреди няколко дни.
Гейл. Стоеше отвън, притиснала лице към стъклото на прозореца, с изражение на воайор, хванат в крачка. Уолт веднага си представи ситуацията от нейната гледна точка — запалената камина, ръцете на Фиона върху раменете му, близостта на телата им. И това през очите на Гейл, най-ревнивата жена, която познаваше. Ревнуваше от всичко и преживяваше нещата болезнено, като удар по собствената й гордост.
Отдръпна се от прозореца и изтича в обратна посока. Уолт се втурна навън и извика след нея. Чу се тръшване на врата, после свистене на гуми по заледената настилка. Уолт хукна по алеята, викайки й да спре. Колата зави по улицата, поднесе и продължи напред. Уолт спря по средата на улицата и остана загледан в светлините на стоповете й, докато се изгубиха в далечината.
Откакто се разделиха, Гейл не беше идвала в къщата, без да се обади предварително. Нито веднъж. За да го направи сега, значи… имаше причина. В съзнанието му веднага изплува неловкият им разговор с Брандън. Може би Брандън й беше казал и тя искаше да се намеси? Да предложи примирие?
Съседката му, мисис Шант, се подаде на верандата си, за да провери кой вдига такъв шум. Шерифът, в пълна униформа, стоеше на улицата без яке и крещеше след бързо отдалечаваща се кола. Позната кола. Завесите във всекидневната на семейство Фридлър се размърдаха — старата кукумявка също го шпионираше. Семейните проблеми на шерифа не бяха тайна за никого, но това бе първият път, когато някой го виждаше да тича след колата на бъдещата си бивша съпруга и да крещи след нея.
Нещо повече, до отворената входна врата на къщата му стоеше Фиона, обляна в светлина. Сякаш сияеше. Веднага си представи как са изглеждали двамата в очите на Гейл.
Той се качи по стълбите и застана пред нея. Лампата на верандата стоеше като корона над главата му и светлината й караше очите му да изглеждат като черни кухини. Постоя няколко секунди, питайки се дали отстрани изглежда също толкова смешен, колкото се чувстваше в момента. Страхуваше се да влезе вътре с нея, но беше толкова студено, че друг избор нямаше.
— Това тя ли беше? — попита Фиона.
— Да.
— Мислиш ли, че тя… имам предвид, че… с теб… не правехме нищо.
Точно в този момент Уолт нямаше нито сили, нито желание за подобен разговор.
Но устата му го предаде.
— Изнесе ми лекция относно това как не бива да настройвам момичетата срещу нея. При все че сама ги заряза. Когато я посещават с преспиване — рядко се случва — ги води при приятелка, а не у Брандън. Спазва правилото, особено след като го е определила сама. А сега ни видя и… божичко, кой знае какво си е помислила.
Фиона направи крачка към него и Уолт вдигна ръце към нея, за да я спре. Лампата на верандата светеше над тях като на сцена и двамата изглеждаха като главните герои в мелодрама.
Но Фиона нямаше намерение да го прегръща. На лицето й се четеше тревога. Без да обръща внимание на отбранителната му поза, тя посегна към биосензора от Центъра за контрол на болестите, който Уолт носеше защипан върху предния джоб на униформената си риза. Повдигна го на светлината на лампата, така че и двамата да го виждат добре.
Един от участъците на шестоъгълника бе променил цвета си в лилаво с пурпурен оттенък.
— Бил си изложен на нещо.
Уолт не можеше да се отърси от случката с Гейл. Да, изложен на гнева на бившата си съпруга. Но щом погледът му падна върху моравия триъгълник, студът сякаш го прониза още по-силно.