Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Сенаторът майсторски се изплъзна от необходимостта да излъже — каза Уолт и стисна по-здраво волана.
В далечината пред тях, но вероятно все още в собствеността на Пийви, се издигаше тъмносив стълб от пушек. Може би работниците от ранчото изгаряха някакви отпадъци — клони, сухи листа или нещо подобно, помисли си Уолт. Зимно време често се палеха такива огньове, тъй като снегът предпазваше горите от пожар. Издигащата се към небето димна спирала изглеждаше красиво на фона на бледата светлина в късния следобед.
— По дяволите! — рече Брандън и отвори прозореца си. — Пак онази отвратителна воня!
Уолт подуши въздуха и веднага разбра, че Брандън е прав — същата остра, задушлива смрад. Подобно нещо не се забравяше. Шерифът завъртя волана и колата поднесе по заледения път. Овладя я и пое в посока към дима. Десетина минути по-късно почистеният участък от пътя свършваше. Брандън погледна в топографската карта и установи, че пътят е отбелязан като черен, тоест през зимата оттам не минаваше снегорин.
Дебелият пръст на Брандън проследи друг път върху картата — също маркиран като черен — който осигуряваше достъп до този район от ранчото на Пийви.
Миризмата бе значително по-силна там, в края на пътя. Очевидно имаше връзка с огъня, макар все още да не разполагаха с убедително доказателство за това.
Двамата мъже излязоха от колата и нагазиха през снега. Уолт напъха ръце в джобовете си в опит да се постопли. Брандън се опита да сгрее вкочанените си пръсти, които стърчаха от превръзката.
Насреща им изникна ограда с предупредителна табела — „Частна собственост. Влизането забранено“.
— Сенаторът не свали поглед от теб през цялото време, докато обикаляше пасбището му.
— Че защо?
— Старателно избягваше да навлиза в подробности, но на мен ми беше по-интересно да наблюдавам самия него.
— Но защо, шерифе? Мислиш ли, че има нещо общо с водата? Това май звучи най-логично, а?
— Така е — съгласи се Уолт.
— Дали ще успеем да открием Ейкър? Жив имам предвид?
— Дяволски силно се надявам.
— Мислиш ли, че би могъл да е тук някъде?
— Нямам ни най-малка представа.
— Дали сенаторът знае?
— Не. Не мисля. Нямах такова усещане.
— Но той е замесен — разпалено каза Брандън.
— В прав текст ми предложи да плати преизбирането ми за шериф — каза Уолт и енергично разтърка дланите си една в друга, за да ги стопли. — Определено е замесен. — После се обърна и обхвана с поглед необятната пустош на долината, наслаждавайки се на гледката. Някой от съседите би могъл да види пушека, но не и да усети миризмата, при тези огромни разстояния между фермите. — Има нещо, което свързва трите ферми. Марк е бил наясно какво е. Това е и причината за отвличането му. Както и за смъртта на брат му. — Той се запъти обратно към колата. — Гладен ли си?
— Мога да изям цял вол — отвърна Брандън.
Петък
29.
— Ще влезеш ли, или смяташ да стоиш отвън цяла нощ? — Уолт стоеше до прозореца във всекидневната си с телефон до ухото, вперил поглед в паркираното отпред субару на Фиона.
Последва дълга тишина и Уолт очакваше всеки момент тя да включи на задна скорост и да излезе от алеята, преструвайки се, че не е прекарала последните двайсет минути в колата си пред къщата му. От пътуването им до Пахсимерой бяха минали почти два дни. А на Уолт му се струваше, че Марк Ейкър е в неизвестност поне от месец. Умората изцеждаше силите му. Спеше по три-четири часа на ден, опитвайки се да съвмести работата с родителските си задължения. Вечерта изпрати момичетата по леглата и реши да им почете за лека нощ, но заспа с книгата в ръка преди тях. Събудиха го с гъделичкане. Разказа им приказка и угаси лампата.
После седна да прегледа записките си. Върна се мислено на всяка среща, на всяка дума, търсейки да се хване за нещо, което да му помогне да открие Марк Ейкър жив. Точно както и предполагаше, разследването на полицейското управление в Чалис по случая с прострелването на Брандън не успя да разкрие нищо; ако раната на Томи се бе оказала смъртоносна, нищо чудно — с техния начин на работа — да бяха изкарали Уолт виновен за случилото се. Франсин Ейкър все още се водеше в неизвестност. Лабораторните изследвания се бавеха, както винаги.
Паркираният пред къщата му автомобил веднага привлече вниманието му — случката със среднощния посетител на верандата му продължаваше да го тормози. Но щом разпозна субаруто на Фиона, реши да поизчака малко, преди да й се обади.