Смъртоносна гледка

— Пълно е с откачалки — каза Уолт.

— Не сме ли всички такива? — попита тя.

— Може и да си права.

Поговориха си за снимките и компютъра, конфискувани от дома й; Фиона му призна, че все още пази кадрите от безмоторния самолет на допълнителна карта във фотоапарата си. Поставиха на везните правата на отделната личност срещу правата на цялото общество и поспориха кое е по-важно.

Именно спорът им накара Уолт да се почувства по-добре. Имаше нещо успокояващо в разногласието.

— Значи нищо от това не се е случвало — каза Фиона след дълго мълчание.

— Така чух и аз — каза той. После добави: — Само че не от теб.

Тя се усмихна и лицето на Уолт грейна.

Рибарят най-после успя да улови нещо. Радостният му възглас отекна чак до алеята, край която седяха. Човекът освободи рибата от кукичката и я хвърли обратно в реката.

— Хвани и пусни — каза Уолт. — Струва ми се, че сега нещата са ми малко по-ясни, отколкото преди.

— Преди какво?

— Добър въпрос — отвърна той.