Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Оценявам го.
— Ако имаш нужда от финансова помощ, мога да го уредя. Това ти казвам.
— Трябва да разбера причината за посещението на Марк Ейкър в ранчото ти. Искам да съм наясно какво точно е разболяло овцете ти.
— Кой е казал, че овцете ми са болни? Не прибързвай със заключенията, Уолт. Марк идва тук предимно за рутинни ветеринарни процедури — ваксиниране, скопяване, израждане на крави.
— Знаеш ли, че наскоро е посетил две ферми в съседство с твоята?
— Нещо странно ли виждаш в това?
— Нито едно от посещенията му не е документирано на хартия. В клиниката му не знаят нищо за тях. Говорим за педантичен професионалист, диабетик тип А, който — както ме уведомиха — никога не би предприел пътуване на такова разстояние, без да се обади в лечебницата. Да не говорим пък за три такива посещения.
— А ти се интересуваш от това, защото…
— Мога ли да вметна нещо тук, сенаторе? Всеки път, когато задам въпрос или спомена нещо за посещенията на Марк Ейкър, вместо отговор, получавам въпрос. И двамата сме наясно с великолепните ти ораторски умения, но, честно казано, отношението ти към мен никога не е било такова, каквото е днес. Намирам го за обидно. Седя си и се чудя какво, по дяволите, става тук.
Пийви временно заряза наблюдателния си пост до прозорците и се премести в центъра на стаята. Всекидневната беше луксозно обзаведена — с кожени дивани, скулптура на Ремингтън и картини в каубойски стил по стените. Имаше и камина от опушен зидан камък, оградена с метална предпазна решетка. Вътре в нея бе запазена оригиналната кука от ковано желязо за топлене или готвене на храна. Пийви застана на огромния вълнен килим, върху който бе метната щавената кожа на някакво четирикрако същество, което Уолт така и не можа да идентифицира без наличието на глава.
— Чух за Ранди. Той също е идвал тук служебно. Предполагам, че неслучайно си се вдигнал от толкова далеч да разпитваш за Марк и посещението ти има нещо общо с тази трагедия. Но не разбирам какво точно ме питаш, Уолт. Не знаех, че Марк е ходил и в съседните ферми. Може всички да сме извадили лош късмет с дефектна партида ваксина или нещо подобно. Или пък е нещо заразно, за което тепърва ще узнаем. Просто не знам. Ще говоря с моите момчета и ще ти се обадя. Не виждам какво повече мога да направя за теб.
— Така е, спор няма.
— Предложението ми относно предизборната ти кампания е напълно сериозно.
— Много съм ти благодарен.
Уолт се изкушаваше да попита сенатора за качеството на водата в района, но предпочете да замълчи засега.
Пийви пристъпи към шерифа и стисна ръката му за довиждане. Имаше здраво ръкостискане за мъж на неговата възраст. Погледите им се срещнаха и Уолт остана с усещането, че Пийви се кани да добави нещо. Здрависваха се малко по-дълго от обичайно, но Уолт не разбра дали в това имаше някакво послание към него. Гейл с нетърпение щеше да разкаже на всеки, който проявеше желание да я изслуша, че на Уолт му липсваше умението да общува и улавя послания.
Пийви отвори уста. Уолт отново застана в очакване да чуе нещо. Сенаторът поклати глава — едва забележимо, по-скоро като трепване — и издиша дълбоко.
„Какво?“ — искаше да попита Уолт.
Ала домакинът му го остави да гадае и го изпрати до входната врата.
Брандън газеше през снега обратно към къщата и щом видя, че Уолт вече го чака до черокито, незабавно ускори крачка. Наруши мълчанието в колата чак когато фермата остана на няколко километра зад тях.
— Имат пет автоматични поилки в онова пасище. Всичките са зад сеновала в югозападния ъгъл. — Направи пауза, за да намести превръзката си, което — според Уолт — не бе нищо повече от нарочно търсен драматичен ефект. — Нито една от тях не работи.
— Не работят или са изключени?
— Сухи са. Същото се отнася и за три други малко по-нататък, до един от оборите. Исках да вляза в обора да огледам, но един мексиканец буквално ме избута навън, като непрекъснато повтаряше: „Мистър Джим. Мистър Джим“. Тоест Пийви по всяка вероятност. На връщане подминах водопроводен спирателен клапан. Заключен! Представяш ли си?
— Спирателният клапан е бил заключен — повтори Уолт.
Спирателните клапани бяха свободно стоящи водни кранове, които осигуряваха целогодишен достъп до вода.
— Ти си живял в Айдахо десет пъти по-дълго от мен, шерифе, но аз никога, нито един-единствен път, не съм виждал някой от тези кранове заключен. Ако не друго, те са единственият абсолютно сигурен източник на вода през зимата в случай на пожар, тъй като никога не замръзват.