Смъртоносна гледка

Зави му се свят. Появата му на мероприятие от национална значимост със сигурност щеше да му предостави нови предложения за работа. Зачуди се дали баща му имаше пръст в тази работа. Или пък Елизабет Шейлър, която още преди да стане вицепрезидент, бе споменала, че може да съдейства за назначението му във Вашингтон. Запита се също дали съпругата на Мел Тули наистина имаше здравословни проблеми, или той просто бе помолен да отстъпи в полза на Уолт. Малките колелца движеха голямата машина.

— Мога ли да обмисля предложението, сър?

— Не, разбира се. Започвай да си стягаш багажа, ще ми благодариш по-късно. Някой от моите хора ще се свърже съвсем скоро с теб, за да уточните подробностите около пътуването. Всички разходи са за сметка на държавата, шерифе. Сложи делата си в ред и очаквай обаждане от наша страна до края на деня.

Линията прекъсна.

— Добра новина? — попита Маклуър.

Уолт все още не можеше да дойде на себе си от изненада.

— Неочаквана — откровено отвърна той.

Неочаквана и леко невероятна, помисли си. Въпреки постиженията му на регионално и щатско ниво, имаше поне още петима шерифи с много по-голям опит от неговия и много по-подходящи за събития от такава величина. Независимо дали Мел се бе отказал по собствено желание или не, по-вероятно бе да поканят шефовете на полицейските управления в Бойси, Покатело, Кьор д’Ален и Москва. Даже задължително. Някой се бе свързал с конгресмена, за да го убеди да предпочете Уолт пред останалите.

Едно нещо беше сигурно — цялата работа бе старателно нагласена. И колкото повече се замисляше, толкова по-ясно му ставаше, че не би могъл да присъства на конференцията. Проблемът се състоеше в това, че не виждаше начин да се измъкне.

Маклуър му предписа йод на таблетки и му поръча да го посети след две седмици за контролен преглед.

Уолт му благодари и се запъти към паркинга. Обади се на Нанси от черокито и я помоли да подготви списък на спонсорите както на конгресмен Макмилиън, така и на опонента му.

— Тъкмо щях да ти звъня — каза Нанси. — Обадиха се от лабораторията. Тествали са счупената епруветка за радиация и…

— … резултатът е положителен — довърши Уолт вместо нея.

— Какво става, шерифе?

— Марк Ейкър ми е оставил диря от трохи, която да следвам, а аз замалко да я пропусна. Епруветка с вода, вместо писмено съобщение. Нямам представа защо. Оставил я е на верандата ми. Миналата нощ някой я настъпи. Чух шума, излязох и така я открих. Не знам кой е бил. Но ето че съобщението най-после достигна до мен: водата в епруветката е заразна. Радиоактивна. И аз знам кой може да ми разясни този проблем.