Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Чу стъпки пред входната врата и остави настрана телефонната слушалка. Поздрави я и я покани да влезе. Фиона застана с гръб към откритата камина, за да се стопли. Уолт плъзна поглед по очертанията на тялото й на фона на отблясъците от огъня. Работеха заедно от толкова дълго време, а едва сега забелязваше тесния й ханш, атлетичната й фигура и стегнатата извивка на дупето й.
— Съжалявам — каза тя.
— За какво?
— Че стоях отвън.
— Паркингът е безплатен. — Пауза. После добави: — Изобщо не ме бива в шегите.
— В нощта на спасителната операция… в нощта, когато Ранди… карах ски с Роджър Хилабранд.
— Не мисля, че това ми влиза в работата.
— Бях поласкана. Направо омагьосана. Не, очарована. Точно така, очарована.
— Не се и съмнявам.
— Той изпрати един от своите хора да ми предаде съобщение. Говоря за след спасителната операция. Късно беше, много късно.
— Фиона…
— Не. Трябва да ме изслушаш. Трябва да ми помогнеш да проумея всичко това. — Тя се извърна с лице към огъня. — Покани ме на някакво празненство в Сан Франциско. С частен самолет. От мен се искаше да зарежа всичко и да тръгна.
— Но двамата с теб бяхме в болницата на другата сутрин.
— Именно. Аз му отказах. — Завъртя се наляво и застана с профил към него. Огънят озаряваше лицето й и отблясъците му галеха очертанията на гърдите и шията й. — И сега ми казва, че така и не е отишъл. Анулирал пътуването, защото аз отказах да го придружа. Поне това каза на мен. Споменава го, докато ме кани на вечеря…
— Все още не проумявам защо…
— Можеш ли просто да ме изслушаш?
Заболя го от този въпрос. Гейл постоянно го обвиняваше, че винаги я прекъсва.
— Моля те — добави тя.
Дума, която рядко присъстваше в речника на Гейл.
— Слушам те — каза той и му се прииска тя да се върне в колата си и да го остави на мира.
— Днес следобед ме покани на чай. Нарече го чай, но всъщност се оказа вечеря. Човекът е много добър ласкател. — Фиона отново се обърна към него. — Но не чак толкова добър. Пет минути след пристигането ми телефонът му звъни. Във всекидневната — там, където сме ние — има телефон, но той, разбира се, отива да приеме разговора другаде. Оставя ме да гледам как лампичката на телефона свети по време на сякаш безкрайния му разговор. След петнайсет минути аз моля да бъда откарана вкъщи.
— Откарана?
— Имението му се намира в Болд Маунтин. Хората му те вземат от подножието на хълма и те откарват до къщата му. Моята кола е 4×4, но те настояха да я оставя долу. Портата на имението е заключена и аз казвам на човека от охраната — Шон Лън — че ако не ме закара, тръгвам пеш. Той избира да ме закара. Интересното е, че Шон не прекъсва шефа си, за да го уведоми за решението ми. Просто ме качва в колата и ме откарва до моята.
— И кое му е интересното?
— Защото Роджър щеше да му откъсне главата, че ме е пуснал да си тръгна.
— Пуснал?
— Е, знаеш какво имам предвид.
— А може би нямаше.
— Слушаш ли ме изобщо?
Още една реплика от сценария на Гейл. Вече започваше да се чуди дали именно Гейл не бе изпратила Фиона тук, за да го тормози.
— Каква е моята роля в цялата тази работа?
— О, боже! Съжалявам. — На лицето й се изписа смущение. — Много съжалявам… Но… трябваше да те видя, за да ти кажа… мисля, че той се интересува повече от теб, отколкото от мен.
— Какво?
— От работата ми за теб.
— Това е абсурдно.
— Ще ми се да си прав. Не съм чак толкова сигурна. Двамата с него сме толкова различни. Не го отричам. Той флиртува с мен на сватба, където съм наета да снимам. Иска ми се да вярвам, че интересът му към мен е бил истински, но не съм толкова сигурна. Същата нощ ме води да караме ски по хълмовете на Болди — много романтично — но не прави никакви опити за сближаване. Аз го оставям, защото ти ми звъниш за спасителната операция. Не се изненадва, когато му казвам, че съм твой нещатен сътрудник. Ама изобщо не се изненадва. Има и още нещо — получих поръчката за онази сватба в последната минута. Кой наема фотограф за сватбата си един ден преди събитието? Не и в този град. Не и в който и да било друг. Просто никой не прави така. Та прибирам се аз късно през нощта и онзи мъж, Шон, ме чака пред къщи — говорим за нощта на спасителната операция, навън е виелица. Паркирал е до оградата. Чувам стъпките му зад гърба си и направо си изкарвам акъла. Казва, че е дошъл да предаде съобщение от Хилабранд — пътуването с частния самолет на следващата сутрин. Ало? Не сте ли чували за мобилни телефони? Мислиш ли, че човек като Хилабранд би имал проблем да открие телефонния ми номер?