Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Кумико ме погледна в огледалото. Аз продължих:
— Знам какво не искам да работя, но това не ми помага да разбера какво всъщност искам. Ако някой ме накара, съм готов да работя всичко. Но нямам представа какво искам да работя. Ето какво ме мъчи сега. Не мога да си избистря тази представа.
— В такъв случай, ако правото ти е втръснало, не се занимавай повече с него — каза Кумико, след като остави хавлиената кърпа и се обърна с лице към мен. — Не се занимавай повече с изпита за адвокатура. Не се измъчвай да търсиш работа. Щом нямаш представа, изчакай да ти се избистри. Какво лошо има в това?
Кимнах.
— Просто исках да съм сигурен, че съм ти обяснил как точно се чувствам.
— Добре — рече Кумико.
Отидох в кухнята и си измих чашата. Жена ми дойде от банята и седна на масата.
— Познай кой ми се обади днес следобед — подхвана тя. — Брат ми.
— Виж ти!
— Смята да се кандидатира на изборите, току-що го е решил.
— Да се кандидатира за изборите ли?! — бях толкова изумен, че за кратко загубих дар слово. — В смисъл… за парламента?
— Да. Помолили са го да се кандидатира за мястото на чичо ми в Ниигата.
— Мислех, че е уговорено да го наследи синът му. Нали смяташе да се оттегли като директор на „Денцу“ и да се върне в Ниигата?
Кумико започна да си чисти ушите с памучета на клечки.
— Да, планът беше такъв, но братовчед ми не иска. Семейството му е в Токио и той си харесва работата. Не му се ще да зареже такава важна длъжност в най-голямата рекламна агенция на света, за да се върне в пущинаците на Ниигата, та да стане народен представител. Основната съпротива идва от жена му. Тя не желае мъжът й да си жертва семейството, за да се кандидатира.
По-големият брат на тъст ми беше изкарал четири-пет мандата в Долната камара като народен представител от Ниигата. Макар и да не беше от тежката артилерия, бе натрупал богата биография и по едно време дори се беше издигнал до второстепенен министър. Сега обаче заради напредналата възраст и болното сърце му бе невъзможно да се включи в следващите избори, което означаваше, че все някой трябва да го наследи в избирателния окръг. Този чичо имаше двама синове, ала по-големият никога не бе възнамерявал да влиза в политиката, така че очевидният избор падаше върху по-малкия.
— Сега хората от избирателния окръг държат много на кандидатурата на брат ми. Искат млад, умен и енергичен човек. Някой, който да се задържи няколко мандата и да има предпоставки да се издигне в централната власт. Името на брат ми е познато, той ще привлече гласовете на младите, идеален е. Вярно, едва ли ще отиде да си бъбри с местните жители, но организацията е силна, ще се погрижи за това. А и ако брат ми държи да живее в Токио, няма проблем. Единственото, което трябва да направи, е да се появи за изборите.
Беше ми трудно да си представя Нобору Ватая като народен представител в парламента.
— Ти какво мислиш? — попитах жена си.
— Той няма нищо общо с мен. Все ми е едно дали ще става народен представител, или космонавт.
— Но защо си е направил труда да се съветва с теб?
— Не ставай смешен — рече Кумико някак сухо. — Не се е съветвал с мен. Знаеш, че не би го направил никога. Просто ме уведоми. Като член на семейството.
— Ясно — рекох аз. — Но ако наистина се кандидатира за парламента, няма ли да му попречи, че е разведен?
— И аз това се питам — отвърна жена ми. — Не разбирам нищо от политика, избори и така нататък. Те просто не ме вълнуват. Но съм почти сигурна, че брат ми няма да се ожени никога повече. За никоя. Не трябваше да го прави и първия път. Не иска това от живота. Стреми се към друго, към нещо съвсем различно от онова, което търсим ние с теб. Сигурна съм.
— Така ли?
Кумико уви двете клечки за уши в хартиена салфетка и ги хвърли в кошчето за боклук. После вдигна лице и ме погледна право в очите.
— Веднъж го видях да мастурбира. Отворих вратата и го заварих.
— И какво от това? Всички мастурбират — възразих аз.
— Не, не разбираш — отвърна Кумико. — Стана някъде две години след смъртта на сестра ми. Вероятно вече е бил студент, а аз съм била може би в трети клас. Мама се колебаеше дали да изхвърли нещата на сестра ми, или да ги запази, накрая реши да ги остави, мислеше, че като порасна, може да нося дрехите й. Беше ги прибрала в кашон в килера. Брат ми ги беше извадил, душеше ги и правеше онова.