Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
После пак млъкна. Мълчанието й беше напрегнато. Погледнах календара на стената. Още не беше време за мензиса й. Реших, че има неприятности в редакцията.
— Много работа ли? — попитах.
— Нещо такова — отвърна Кумико, след като отпи от бирата и погледна какво е останало в чашата. В гласа й се долавяше почти предизвикателна нотка. — Извинявай, че закъснях толкова много, но знаеш как е в списанието, когато имаме много работа. Не закъснявам непрекъснато все пак. Моля ги да ми дават по-малко извънредна работа, отколкото на другите. Знаят, че вкъщи ме чака мъжът ми.
Аз кимнах.
— Не те виня — рекох й. — Знам, че понякога ти се налага да работиш до късно. Просто се тревожа, че се преуморяваш.
Кумико стоя дълго под душа. Аз си допих бирата и прегледах набързо седмичното списание, което жена ми беше донесла.
Бръкнах в джоба на панталона и намерих парите, които ми бяха платили за проучването. Дори не ги бях извадил от плика. Ето още нещо, което не бях направил: не бях казал на Кумико за работата. Не че криех от нея, но пропуснах момента да й съобщя, а после все не се отваряше случай. С времето, кой знае защо, ми ставаше все по-трудно да повдигна темата. Единственото, което трябваше да кажа, бе: „Така и така, запознах се с едно странно шестнайсетгодишно момиче, живее натам по уличката и ме заведе със себе си на работа — да правим проучване за някаква фирма производителка на перуки. Възнаграждението беше повече от прилично.“ А Кумико щеше да каже: „Виж ти! Колко мило!“, и с това всичко щеше да приключи. Или не. Жена ми може би щеше да заразпитва за Мая Казахара. Щеше да се притесни, че съм се сприятелил с шестнайсетгодишно момиче. Тогава щеше да се наложи да й обясня за Мая Казахара, да посоча най-подробно къде, кога и как сме се срещнали. Но мен не ме бива да обяснявам смислено едно или друго.
Извадих парите от плика и ги прибрах в портфейла си. Смачках плика и го хвърлиш в кофата. Ето как се раждат тайните, помислих си аз. Хората ги създават малко по малко. Не възнамерявах съзнателно да пазя в тайна от Кумико Мая Казахара. В края на краищата какво общо имах с нея! Нямаше никакво значение дали ще отворя дума за момичето. Но каквито и да бяха първоначалните ми „намерения“, сега вече отношенията ни с Мая бяха обвити в потайност и бяха поели в друга посока. Същото се беше случило и с Крита Кано. Бях казал на Кумико, че по-малката сестра на Малта Кано е идвала у нас и че се казва Крита, че се облича като в началото на шейсетте години и е взела проби от водата в чешмите. Но бях премълчал, че след това е започнала да прави пред мен стъписващи разкрития и преди да е стигнала края, си е тръгнала, без да каже и дума. Историята й беше прекалено заплетена: за нищо на света не бях в състояние да повторя пред жена си подробностите, затова и не опитах. Но и в този случай Кумико вероятно съвсем нямаше да се зарадва, задето Крита Кано е останала дълго след като си е свършила работата и е споделила с мен какви ли не смущаващи лични подробности. Така това се превърна в поредната ми малка тайна.
Може би и Кумико имаше такива тайни от мен. Но дори и да беше така, аз бях натрупал доста тайни и затова не бях в положение да я виня. Със сигурност бях по-потайният от двамата. Кумико бе склонна да споделя всичките си мисли. Беше от хората, които мислят на глас. Аз не бях такъв.
Смутен от тези свои разсъждения, тръгнах към банята. Вратата зееше отворена. Застанах на прага и загледах Кумико. Тя си беше облякла тъмносиня пижама и както стоеше пред огледалото, си подсушаваше с кърпата косата.
— Колкото до работата ми — подхванах аз. — Напоследък мисля много за това. Помолил съм приятели да се оглеждат, самият аз поразпитах тук-там. Работа се намира, мога да започна когато реша. Още утре. Но ми е трудно да реша. Просто не съм сигурен. Не съм сигурен, че трябва да се хващам на първата изпаднала работа.
— Точно затова ти повтарям да правиш каквото искаш — отвърна жена ми, докато се оглеждаше в огледалото. — Не е задължително да си намираш веднага работа. Ако се притесняваш за парите, излишно е. Но ако ти е неприятно да бездействаш, ако ти тежи, че само аз ходя на работа, а ти си вкъщи и се занимаваш с домакинството, тогава се хвани някъде на работа, на каквато и да е работа — временно. За мен е все едно.
— Накрая все трябва да започна някъде. Знам го. Ти също го знаеш. Не може да се мотая тук до безкрайност. И рано или късно ще си намеря работа. Тъкмо сега обаче не знам накъде да се насоча. След като напуснах кантората, известно време си мислех, че ще си намеря друга работа, свързана с правото. Имам някакви връзки. Сега обаче не ми се работи това. Колкото повече време минава, толкова повече губя интерес към правото. Все повече ми се струва, че то не е за мен.