Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Дай да те снимам — предложи Сам, докато пресичаха пиацата. — Застани пред фонтаните.
Тя позира с усмивка, после се върна при Сам, който разглеждаше снимките на дисплея.
— Трябва да направим още една, Сам, малко не съм на фокус.
— Знам. Виж кой е на фокус. Усмихвай се и изглеждай доволна.
Реми се взря в снимката. На двайсет метра зад размазаната й фигура се виждаше муцуната на бежовото „Пежо“, подаваща се от тясна уличка. Мъжът зад кормилото ги наблюдаваше с бинокъл.
Глава 24
Правейки се на безгрижен турист, Реми се усмихна и притисна лице до това на Сам, докато гледаха екрана на фотоапарата.
— Нашите приятели — прошепна тя, без усмивката да слиза от лицето й. — Съвпадение?
— Ще ми се да мисля така, но бинокълът доста ме притеснява. Освен ако не е градски любител на птиците…
— Или да преследва бивша приятелка…
— По-добре да приемем най-лошото.
— Виждаш ли другия, онзи с мустаците?
— Не. Хайде да влизаме. Дръж се нормално. Не се оглеждай.
Влязоха в музея, спряха се на гишето на входа и попитаха за Чиприани. Рецепционистката вдигна телефона и каза няколко думи на италиански. Не след дълго на вратата вдясно се появи едър мъж с оредяла прошарена коса.
— Бонжорно — поздрави той. — Поссо ютарла?6
— Ти си на ход, Реми — каза Сам. Макар и двамата да говореха няколко езика, италианският по някаква причина му се опъваше; при нея беше същото с немския, който Сам усвои съвсем лесно.
— Бонжорно — отговори тя, — синьор Чипиани!
— Си.7
— Парла инглезе?8
Чиприани се усмихна широко.
— Да, говоря английски. Но вашият италиански е много добър. С какво мога да ви помогна?
— Казвам се Реми Фарго. Това е съпругът ми, Сам.
Здрависаха се.
— Очаквах ви.
— Можем ли да поговорим някъде насаме?
— Разбира се, кабинетът ми е насам.
Той ги поведе по къс коридор към кабинета си с изглед към пиацата. Тримата седнаха, Сам извади от джоба си писмото на Ивет и го подаде на Чиприани, който внимателно го разгледа и после му го върна.
— Простете… но дали мога да видя някакъв документ за самоличност?
Сам и Реми му подадоха паспортите си, после ги прибраха.
— Как е Ивет? Надявам се, че е добре — поинтересува се Чиприани.
— Да — потвърди Сам, — изпраща ви поздрави.
— А котката й, Мойра?
— Всъщност е куче и се казва Хенри.
Чиприани разпери ръце и се усмихна смутено.
— Предпазлив човек съм, но понякога сигурно прекалявам. Ивет ми е поверила тази задача и аз искам да съм сигурен, че съм достоен за нея.
— Разбираме — каза Реми. — Откога я познавате?
— О, повече от двайсет години. Тя има вила тук, близо до замъка. Имаше някакви юридически проблеми във връзка със земята. Успях да й помогна.
— Адвокат ли сте?
— О, не. Просто познавам хора, които познават други хора.
— Ясно. Ще можете ли да ни помогнете?
— Разбира се! Вие искате само да разгледате криптата, нали? Не възнамерявате да я местите?
— Не.
— Тогава е съвсем просто. Но нека за всеки случай изчакаме да се мръкне. Тук на Елба сме много любопитни. Имате ли къде да отседнете?
— Още не.
— Тогава заповядайте у нас.
— Не искаме да…
— Не се натрапвате. С жена ми обичаме гости. Ще вечеряме, после ще ви заведа на гробището.
— Благодаря. Може ли да ползваме кабинета ви за няколко минути?
— Разбира се. Разполагайте се и не бързайте.
Чиприани излезе и затвори вратата зад гърба си. Сам извади сателитния си телефон и набра номера на Селма. Изчака двайсетина секунди, после от другата страна се чу гласът й.
— Мистър Фарго, всичко наред ли е?
— Засега да. При вас някакви проблеми?
— Всичко е спокойно.
— Искам да провериш един автомобилен номер. Може да се окаже трудно, намираме се на Елба. Ако имаш проблем, обади се на Руб Хейуд. — После й издиктува и телефонния номер в кабинета на Чиприани.
6
Мога ли да ви помогна? — ит.
7
Да — ит.
8
Говорите ли английски? — ит.