Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Най-после стигна до къщата на Джейкъби, изтласка някъде в тила си тревогите около нашествениците и почука.
Хелън Джейкъби му отвори и Ру каза:
— Надявам се, че не възразявате срещу едно неочаквано посещение?
Хелън се засмя и Ру се изуми от неочакваната й сърдечност.
— Рупърт, разбира се, че не. Ти винаги си добре дошъл.
Отзад се чу детска врява и Ру изпита чувство на благодат, каквото рядко му се случваше да изпита другаде.
— Чичо Рупърт? — извика петгодишният Вилем. — Донесе ли ми нещо?
— Вилем! — скастри го майка му. — Не е прилично да се държиш така с един гост.
— Той не е гост — отвърна й възмутено Вилем. — Той е чичо Рупърт! — Седемгодишната Натали се затича и го прегърна с обич през кръста.
Рупърт се усмихна на момчешката дързост и момичешката обич, а Хелън пристъпи да затвори вратата зад него. Докато тя слагаше мандалото, му мина през ума, че ако изчисленията му са точни, нашествениците ще появят пред Крондор до седем месеца.
Ефрейтор Гарет не изглеждаше много убеден, но изпълни без възражения заповедите на Ерик. След като разпитаха Дуга и хората му, Ерик бе решил да предприеме действия. Заповяда на Гарет да поведе в бавен поход към Крондор половината от реквизираните от граничните барони войници, а другата половина остави със себе си.
Накара ги да разменят части от облеклото си с пленените наемници и след известно време реши, че резултатът е достатъчно объркан, за да създаде илюзията, че това е една доста голяма наемническа част.
Дуга го одобри по следния начин:
— Ама те приличат на моите момчета.
Предния ден Ерик беше изкарал в разговори с Дуга. Човекът беше започнал да му харесва — простоват и безхитростен капитан на отряд от осемдесет души, който бе осъзнал, че са затънали в тинята до гуша. Беше му отнело цялата нощ, но накрая Ерик успя да го убеди, че за него е най-добре да даде нещо повече от думата си: трябваше просто да мине на другата страна. Неколцина от мъжете му не изглеждаха убедени, затова Ерик ги набеляза и ги отпрати с взвода на Гарет, но другите останаха с Ерик и Дуга.
По-късно същия ден отпътува и вторият контингент кралски войници, като Ерик им нареди да тръгнат след отряда на Гарет. Когато на следващата заран Дуга видя да заминава и третият отряд от двеста души, подхвърли, че той и хората му са били подведени, че нахлуват в страна със слаби, зле подготвени за бой градове.
Ерик се разпростря надълго и широко да му обясни търпеливо колко различно стоят работите в Кралството и макар да заблуждаваше с истинските величини на двете армии, изтъкна качеството на подготовка и въоръжението на кралските войници. За щастие му помогна видът на заминаващите шестстотин от най-здравите ветерани на кралската армия.
Дуга прие с удоволствие донесените за закуска от мъжете на Ерик порциони.
— Знаете ли — отбеляза той, докато се хранеха, — нищо друго не сплотява армията на кралицата освен страха.
Ерик кимна и каза:
— Забелязах го при Махарта.
— Стана още по-лошо. — Дуга се озърна. — След тази битка някои от командирите се опитаха да дезертират, когато до нас стигна вестта, че обръщаме на изток към Змийската река.
— Чух какво е станало — каза Ерик. Шпионите на принц Патрик бяха донесли за избитите от случайно подбрани войници командири.
— Все едно че се пазим един от друг. Никой не иска да е там, но всеки се страхува да го каже. — Поклати глава. — Само да изтърсиш нещо пред неподходящ човек, ти забиват кола в задника като едното нищо.
Ерик обмисли следващия си въпрос.
— Някой от вас попита ли защо ви пращат на другия край на света?
— У дома не е останало нищо — отвърна Дуга. — Какво да плячкосваш, когато един град е изгорен до основи? — Заговори по-тихо. — Много-много не вярвам на това, но ония змии, дето са приближени на кралицата, разправят наляво и надясно на всеки, който иска да ги слуша, че това тук била най-богатата страна на света, че имало един град, Сетанон — произнесе го „Сийт-е-нон“, — където улиците били от мрамор, дръжките на вратите и бравите — от чисто злато, и че за пердета използвали коприна. — Въздъхна. — След всичко, което видях през последните десет години, мога да разбера защо някои хора искат да вярват, но човек все пак трябва да е глупак, за да повярва на такива безсмислици. — Сниши още повече гласа си. — Някои от командирите… говорехме си, че трябва да се опитаме да направим нещо, но…
— Но какво?
— Но тя просто държи всичко в свои ръце. И има хора навсякъде.
— Кажи ми нещо повече за това.