Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
На третия ден един преден пост съобщи за приближаване на конници от юг.
— Пригответе се — нареди Ерик на хората си.
Наемниците на Дуга се раздвижиха с мудната увереност на отегчени ветерани, докато хората на Ерик побързаха да стиснат оголените си мечове. Лъкометците по дърветата също се приготвиха.
След няколко минути на поляната излязоха трима ездачи. Водачът им бе мъж на средна възраст, с леко прошарена черна коса.
— Кой командва тук?
— Аз — отвърна Ерик.
— Кой отряд сте? — попита втори от новодошлите.
— Черните мечове на Дуга — отвърна Ерик.
— Ти не си Дуга! — каза първият.
— Не е, Кимо. Но аз съм. — Дуга пристъпи напред.
— Защо тоя твърди, че той командвал?
Дуга сви рамене.
— Взе да ни омръзва, докато ви чакахме. Той ме предизвика и спечели. — Потърка брадичката си. — Виж го колко е едър. За малко да ми счупи главата проклетникът. Тъй че сега той командва.
— Какво ти е името бе, „капитане“? — попита Кимо.
Ерик изтърси напосоки:
— Боби.
— Добре, Боби — каза Кимо. — Имаш заповед да отведеш хората си на запад. Три дни преход и ще стигнеш в една малка долина със село в нея. Това село го оставяш на мира. И гледай да не разберат, че сте там. Подминавате го през нощта и навлизате в планините. Хващаш реката, която минава през селото, и вървиш срещу течението, докато не стигнеш един приток от север. Тръгваш по него. Ще намерите една хубава долинка, пълна с дивеч. Оставили сме ви там и продоволствие. Там чакате, докато ви пратим вест. Тогава се връщате по реката и завземате селото.
Ерик се направи на объркан и отвърна:
— Че защо да чакаме? Защо не го вземем веднага?
Третият, който беше мълчал досега, проговори и Ерик настръхна, защото гласът му не беше човешки.
— Не ти се плаща да задаваш въпроси, момче. — После съществото каза на Кимо: — Дали да не убием тогова и да върнем командата на оногова? — Посочи Дуга и Ерик видя една люспеста ръка, зелена и с черни нокти. Беше виждал пантатийци, дори беше избил доста, но се чувстваше спокоен само в компанията на мъртви пантатийци.
— Не, нямаме време за това. Чакат ни и други отряди. — Вторият мъж извади една карта и взе да я оглежда.
Ерик не се поколеба и викна:
— Убийте ги!
Във въздуха бръмнаха стрели и Кимо и спътниците му бяха буквално изхвърлени от седлата, набучени като таралежи. Дуга се ококори и попита:
— Защо го направи това?
Ерик отиде първо при пантатиеца и го изрита, за да се увери, че е умрял. После отиде при втория и коленичи до него.
— Защото тази карта ми трябва.
Огледа я набързо и се ококори.
— Нелсън! — извика той и един от войниците притича.
— Слушам, старши сержант!
— Вземи два коня и иди намери хората ни. Искам да ги върнеш колкото се може по-скоро. Среща при… — Огледа за миг картата. — Среща при северния бряг на река Тамът, при водопада. Три дни източно от пътя за Ястребово гнездо.
— Слушам! — отвърна Нелсън, отдаде чест и хукна.
— И, Нелсън — спря го Ерик.
— Да, старши сержант?
— Сложи си отново униформата. Гарет може да те вземе за разбойник и да те застреля преди да е разбрал кой си.
Нелсън кимна и побягна.
— Какво става? — попита Дуга.
Ерик вдигна картата.
— Из тия хълмове има пръснати двайсет отряда като твоя. И доколкото разбирам от карти, те трябва да завземат ключови позиции по хълмовете и да отворят пътя на армията на кралицата да нахлуе през планините.
— Не разбирам — призна Дуга.
— Може — каза Ерик. — Но аз разбирам. Джак!
Притича друг войник.
— Ще напиша писмо до рицар-маршал Уилям. Взимаш шест души и драсваш адски бързо за Крондор.
Войникът се разбърза да се приготви, а Дуга тръгна след Ерик към конете. Ерик извади от дисагите си пергамент, писало и мастилница. Дуга го попита:
— Какво беше това с ключовите позиции по хълмовете?
— Ако излезеш малко извън тази поляна, ще видиш планинската верига на запад оттук. — Посочи с брадичка на югоизток. — Сетанон, градът, за който спомена преди малко, е нататък. Няма никакъв мрамор, злато и коприна, но градът е важен. Не съм съвсем сигурен защо, но съм осведомен добре, че ако позволим на бившите ви приятели да влязат в него, всички сме мъртви, дори хората в армията на кралицата.
— Това не ме изненадва — каза Дуга. — Тя убива хора всяка нощ.
— За това ще ми разправиш по-късно — каза Ерик. Дуга замълча, докато Ерик пишеше. Когато свърши, той подаде пергамента на Джак и каза: — Отговаряш с живота си!
Войникът отдаде чест.
— Разбрано, старши сержант. Тръгваме веднага.