Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Беше се стъмнило и планините се бяха слели с небето. Сякаш увиснали в пространството, под тях се виждаха светлините на долината, червеният дъх на леярната на Стоктън над тях и осветената редица прозорци на къщата на Мълиган — като железопътен вагон, изстрелян в небето.

— Имах съперник — бавно каза доктор Акстън. — Беше Робърт Стедлър… Не се мръщи, Джон, това е минало… Джон го обичаше някога. Е, аз също — не, не съвсем, но онова, което изпитвах към ум като този на Стедлър, беше болезнено близо до любовта, беше най-рядкото удоволствие: възхищението. Не, не го обичах, но и двамата се чувствахме така, сякаш сме последните оцелели от някаква изчезваща епоха или земя в нечленоразделното блато на посредствеността наоколо. Смъртният грях на Робърт Стедлър беше, че той никога не разбра коя е истинската му родина… Мразеше глупостта. Това беше единствената емоция, която съм го виждал да демонстрира към хората — хаплива, горчива, отегчена омраза към всяка некадърност, която смееше да му се противопостави. Искаше да върши нещата по своя начин, искаше да го оставят на мира да гони целите си, искаше да измете хората от пътя си и никога не разбра какви са средствата за това, каква е същността на този път или на враговете му. Той тръгна по прекия път. Усмихвате се, госпожице Тагарт? И вие го мразите, нали? Да, знаете по какъв пряк път пое… Казал ви е, че бяхме съперници за тези трима студенти. Вярно беше — така де, аз не мислех така за това, но знаех, че той го мисли. Ако сме били съперници, аз имах едно предимство: знаех защо имат нужда от професиите и на двама ни, а той никога не разбра интереса им към моята. Никога не разбра важността й за самия него — което в крайна сметка го и разруши. Но в тези години той беше още достатъчно жив, за да сграбчи тези трима студенти. И „сграбчване“ е точната дума. Тъй като интелигентността беше единствената ценност, която той обожаваше, той ги стисна така, сякаш бяха негово лично съкровище. Винаги е бил много самотен човек. Мисля, че през целия му живот Франсиско и Рагнар са били единствената му любов, а Джон — единствената му страст. Именно Джон той смяташе за свой наследник, за свое бъдеще, за собственото си безсмъртие. Джон възнамеряваше да стане изобретател, което означаваше, че трябва да бъде физик — той трябваше да направи доктората си под ръководството на Робърт Стедлър. Франсиско възнамеряваше да напусне, след като завърши, и да започне да работи — щеше да бъде съвършена комбинация от нас двамата, неговите интелектуални бащи — индустриалец. А Рагнар — не знаете каква професия си беше избрал Рагнар, нали, госпожице Тагарт? Не, не беше летец-изпитател, нито изследовател на джунглите, нито пък водолаз. Беше нещо много по-смело. Рагнар искаше да стане философ. Абстрактен, теоретичен, академичен, уединен в кула от слонова кост философ… Да, Робърт Стедлър ги обичаше. И все пак — казах, че бих убил, за да ги защитя, само дето нямаше кого да убивам. Ако това беше решението — а, разбира се, не беше така, — човекът за убиване беше Робърт Стедлър. От всички възможни хора, от цялата възможна вина за злото, което сега унищожава света — неговата вина е най-тежка. Той притежаваше ума, за да прозре по-добре. Носеше единственото почтено и успяло име, което по-късно беше използвано за насърчение на властта на мародерите. Той беше човекът, който хвърли науката във властта на техните пушки. Джон не го очакваше. Нито пък аз… Джон се върна за докторантурата си по физика. Но не я завърши. Напусна в деня, когато Робърт Стедлър подкрепи основаването на Държавния научен институт. Срещнах Стедлър случайно в коридора на университета, когато излизаше от кабинета си след разговора си с Джон. Изглеждаше променен. Надявам се никога вече да не видя подобна промяна в лицето на човек. Видя ме да се приближавам, не осъзнаваше, но аз знаех какво го накара да се обърне към мен и да изкрещи: „Гади ми се от вас, непрактични идеалисти!“ Аз се извърнах. Знаех, че съм чул човек да произнася смъртна присъда за себе си… Госпожице Тагарт, помните ли въпроса, който ми зададохте за тримата ми ученици?