Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Това го разсейваше. Даваше му възможност да мисли за нещо друго, а не за онова, което го чакаше зад онази врата. Той се възползва от нея.
— Стойте! Всичките.
Гласът бе нисък, дрезгав и влажен — звучеше все едно някой бе извадил гласните струни на мъжа и ги бе овалял в кал. Той стоеше на кръстопътя в ледените тунели пред тях, облечен в броня на военната полиция, която бе с два номера по-малка от необходимото и едвам успяваше да удържа телесата му. Акцентът и фигурата му подсказваха, че е марсианец.
Еймъс и Холдън спряха и се заоглеждаха във всички посоки, освен към мъжа пред тях. Пракс проследи погледите им. Наоколо се спотайваха още полускрити хора. Внезапно завладялата го паника имаше металния вкус на мед.
— Аз преброих шестима — каза Холдън.
— Ами онзи със сивите панталони? — попита Еймъс.
— Добре де, може би седем. Той обаче ни следи, откакто напуснахме кораба. Може да не е от тях.
— Дори и шестима да са, пак е повече от трима — затрептя гласът на Наоми в ушите им. — Искате ли да ви пратя подкрепление?
— Мама му стара! Имаме подкрепление? — учуди се Еймъс. — Да не би да накараш семейство Супитаяпорн да се домъкнат тук и да ги уморят до смърт с приказки?
— Можем да се справим с тях — заяви Пракс и посегна към пистолета в джоба си. — Не бива да позволим на никого…
Голямата длан на Еймъс стисна неговата и задържа пистолета му в джоба, скрит от погледите.
— Тези не са от хората, по които стреляш — рече Еймъс. — Тези са от хората, с които разговаряш.
Холдън пристъпи към марсианеца. Небрежното му държане караше автомата на рамото му да изглежда почти безвреден. Дори скъпата броня, която носеше, не контрастираше с непринудената му усмивка.
— Здравейте — поздрави Холдън. — Проблем ли има, господине?
— Може би — отвърна провлечено марсианецът. — Може би не. От вас зависи.
— Избирам „не“ — каза Холдън. — А сега, ако ни извините, ние ще…
— Не бързайте толкова — рече марсианецът и се плъзна напред. Лицето му смътно напомняше на Пракс за някого, когото е виждал по телевизията, но не му е обърнал особено внимание. — Вие май не сте тукашни.
— Аз съм — обади се Пракс. — Аз съм доктор Праксидики Менг. Главен ботаник на проекта за соева ферма на „РМД-Юг“. А вие кой сте?
— Остави капитана да се оправя — рече Еймъс.
— Но…
— Много е добър в това.
— Аз мисля, че сте от хуманитарните работници — отбеляза марсианецът. — Доста сте далеч от доковете. Сигурно сте се загубили. Може би имате нужда от ескорт, който да ви отведе на безопасно място.
Холдън пристъпи от крак на крак. Автоматът му съвсем случайно се плъзна няколко сантиметра напред, без никакъв помен от провокация.
— Де да знам — сви рамене той. — Ние разполагаме с доста добра защита. Мисля, че бихме могли да се погрижим сами за себе си. Каква такса иска вашият… хм, ескорт?
— Да видим. Вие сте трима. Да речем сто, в марсиански пари. Петстотин в местни.
— А какво ще кажете да ни придружите до долу, а аз ще ви уредя транспорт, с който да напуснете тази ледена топка?
Ченето на марсианеца увисна.
— Не е смешно — промърмори той, но маската му на власт и самоувереност се бе смъкнала за миг. Пракс бе зърнал глада и отчаянието под нея.
— Отивам до една стара система от тунели — поясни Холдън. — Някой е отвлякъл група деца точно преди всичко да отиде по дяволите. Отвели са ги там. Дъщеричката на доктора е сред тях. Смятаме да си я вземем и учтиво да ги разпитаме откъде са знаели, че всичко това ще се случи. Може да има съпротива. Така че ще са ми от полза неколцина, които знаят кой край на пушката сочи напред.
— Ебаваш се с мен — процеди марсианецът. С ъгълчето на окото си Пракс видя как един от другите пристъпи напред. Беше слаба жена в евтина бронежилетка.
— Ние сме от СВП — намеси се Еймъс и кимна към капитана. — Той е Джеймс Холдън от „Росинант“.
— Мама му стара — изруга марсианецът. — Вярно бе. Ти си Холдън.
— Заради брадата е — промърмори Холдън.
— Аз се казвам Уендъл. Работех за охранителна компания „Пинкуотър“, преди копелетата да отлетят и да ни зарежат тук. От моя гледна точка това прави договора ни невалиден. Ако ви трябва професионална въоръжена подкрепа, няма да намерите по-добри от нас.
— Колко сте?
— Шестима, заедно с мен.
Холдън погледна механика. Пракс по-скоро усет, отколкото видя как едрият мъж сви рамене. Значи седмият, когото бяха споменали, все пак не принадлежеше към тази група.