Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Не — възрази Пракс. — Нямах предвид, че ще те чакам, когато тръгнете към онази врата. А че те чакам сега, в момента. Чакам те, за да дойда с вас.
Еймъс плъзна оста с пружината в пистолета и я завъртя леко с пръсти. Пракс не бе усетил кога се е изправил на крака.
— В колко престрелки си участвал? — попита механикът. Гласът му бе тих, отпуснат и нежен. — Защото аз съм участвал в… мамка му. Май са единайсет. Или може би дванайсет, ако броя за отделна битка онзи случай, когато пичът се изправи пак. Мисълта ми е, че ако искаш момиченцето ти да е в безопасност, не би желал то да се намира в един тунел със стрелящ човек, който не знае какво прави.
Сякаш за да подчертае думите си, той затвори пистолета с рязко изщракване.
— Ще се оправя — заяви Пракс, но краката му трепереха само като стоеше. Еймъс вдигна пистолета.
— Това готово ли е за стрелба? — попита.
— Моля?
— Ако сега вземеш този пистолет, насочиш го към някой лош човек и дръпнеш спусъка, ще гръмне ли? Току-що ме гледаше как го сглобявам. Опасен ли е, или не?
Пракс отвори уста, после я затвори. Болката току зад гръдната му кост се усили леко. Еймъс понечи да остави пистолета.
— Не е — каза Пракс.
— Сигурен ли си, докторе?
— Ти не сложи никакви куршуми. Безопасен е.
— Сигурен ли си?
— Да.
Еймъс се намръщи срещу пистолета.
— Ами, да, прав си — кимна той. — Но въпреки това няма да дойдеш.
В тесния коридор зад люка се разнесоха гласове. Гласът на Джим Холдън не звучеше така, както очакваше Пракс. Той бе очаквал да е сериозен, дълбок. Вместо това, дори в моменти като сегашния, когато тревогата скъсяваше гласните и го караше да звучи напрегнато, в него имаше някаква лекота. Гласът на жената — Наоми, не Касандра — не беше по-дълбок, но беше по-мрачен.
— Това сочат цифрите — каза тя.
— Те грешат — възрази Холдън и се шмугна в каюткомпанията. — Трябва да грешат. Няма логика.
— Какво ново, капитане? — попита Еймъс.
— Местната полиция няма да ни е от никаква полза — съобщи Холдън. — Прекалено са заети с опитите си да попречат на пълната катастрофа.
— Точно затова може би е по-добре да не влизаме с извадени оръжия — намеси се Наоми.
— Моля те, хайде да не водим пак този разговор сега.
Тя стисна устни. Еймъс заби поглед в пистолета си и се зае да лъска части, които вече блестяха. Пракс изпита чувството, че е попаднал по средата на много по-дълъг разговор.
— Този човек, който първо се хваща за оръжието, а после говори… — каза Наоми. — Това не си ти.
— Е, днес трябва да съм — произнесе Холдън с глас, който слагаше точка на темата. Последвалата тишина бе неловка.
— Какво не е наред с цифрите? — попита Пракс. Холдън го погледна объркано. — Казахте, че нещо не е наред с цифрите.
— Те сочат, че нивото на смъртността се вдига. Но това е невъзможно. Битката продължи… колко? Един ден? Ден и половина? Защо нещата ще се влошават сега?
— Не — поклати глава Пракс. — Цифрите са точни. Това е лавинообразният ефект. Нещата ще се влошат.
— Какъв е този лавинообразен ефект? — попита Наоми. Еймъс пъхна пистолета в кутията му и извади един по-дълъг калъф. Може би пушка. Беше вперил очи в Пракс и чакаше.
— Това е главната спънка в изкуствените екосистеми. В нормална еволюционна среда има достатъчно разнообразие, за да се омекоти ефектът върху системата в случай на някакво катастрофално събитие. Така е в природата. Катастрофални събития стават непрекъснато. Но нищо, създадено от нас, не притежава подобна устойчивост. Ако едно нещо се обърка, съществуват само няколко компенсаторни механизма, които могат да се задействат. Те се претоварват. Равновесието се нарушава. Когато се развали следващото нещо, вариантите са още по-малко и претоварват системата още повече. Научното название за това е „проста комплексна система“. Тъй като е проста, тя е уязвима за лавинообразни ефекти, а тъй като е комплексна, не можеш да предвидиш какво ще се обърка. Или как. Невъзможно е да се изчисли.
Холдън се облегна на стената, скръстил ръце. Пракс все още се чувстваше странно, че го вижда на живо. Изглеждаше хем същият като на екрана, хем някак различен.
— Станция Ганимед — подчерта Холдън — е най-важният доставчик на храна земеделски център след Земята и Марс. Не може да рухне просто така. Те не биха го допуснали. Хората идват тук да раждат бебетата си, за бога!
Пракс килна глава. Преди ден не би могъл да обясни това. От една страна, нямаше да разполага с достатъчно кръвна захар, за да захрани мисълта му. От друга, нямаше да има на кого да го каже. Хубаво беше пак да може да мисли, пък макар и само за да обясни колко са се влошили нещата.