Обещанието на краля вещер

Такива артефакти не са непознати. Чували сте за делата на Доерн, естествено?

Арраян кимна. Легендарният магьосник Доерн отдавна бе усъвършенствал метод за създаване на дребни междупространствени кули, които авантюристите да могат да призовават, за да се предпазят от опасностите и трудностите на открития път.

— Възможно е Зенги да е създал този том, може би с други като него, така че командирите му да могат да изграждат защитими крепости без нуждата от мускули, инструменти, припаси и време — заразсъждава Мариаброн, приближавайки се още по-близо до забележителната книга. — Уингхам, възможно е племенницата ти Арраян да не е направила нищо повече от това да си построи впечатляващ нов дом.

Уингхам също се приближи към книгата и отблизо издигащите се и изчезващи руни се виждаха още поясно. Отделни разпознаваеми знаци станаха видими.

Уингхам започна да размахва ръка над силовото поле над отворената книга.

И малкото останала коса на стария полуорк щръкна и той изписка и полетя назад и към земята. Другите трима се озоваха моментално при него, а Арраян му помогна да седне.

— Изглежда книгата на Зенги се защитава — отбеляза Мариаброн.

— Защитава се докато прави какво? — попита Уингхам със зъби, тракащи от разтърсването.

Четиримата си размениха притеснени погледи.

— Мисля, че е време да потегля към Ваасанската порта — каза Мариаброн.

— Крайно време — съгласи се Арраян.

Мариаброн и Уингхам оставиха Арраян и Олгерхан в дома на жената и след това преминаха през южната порта на Палишчук и отидоха до фургоните на Уингхам.

— Конят ми е на конюшня в града — протестира неколкократно Мариаброн, но Уингхам продължи да игнорира мисълта и думите.

— Просто ме последвай — нареди му. — За доброто на всички ни.

Когато стигнаха до фургона на Уингхам старият полуорк забързано влезе вътре и се върна почти веднага с малка кесийка.

— Обсидианов жребец — обясни той, бръкна в кожената кесийка и извади малка обсидианова фигурка, представляваща слаб почти като скелет кон с разширени ноздри. — Призовава кошмар, който ще препуска неуморно — или поне докато магията се изтощи, но това би трябвало да е дълго, след като звярът те отнесе до Ваасанската порта.

— Кошмар? — долетя предпазливият отговор. — Създание от долните равнини?

— Да, да, разбира се, но контролирано от магията на камъка. Ще си в достатъчна безопасност, могъщи рейнджъре.

Мариаброн предпазливо взе камъка и го задържа в шепата си.