Обещанието на краля вещер

— Това ще е мъдро — прошепна той.

На юг от кръга фургони Мариаброн вдигна обсидиановия жребец с две шепи.

— Черен огън — прошепна, поставяйки фигурката на земята и почти извика, когато камъкът изригна в танцуващи черни и лилави пламъци.

Преди да успее да се отдръпне достатъчно от пламъците обаче, осъзна, че те не изгарят плътта му.

Пламъците проблеснаха по-нависоко. Мариаброн наблюдаваше омагьосан.

Извисиха се до огромни размери, плющейки във вечерния бриз, и постепенно приеха формата на кон, копие на фигурката с реални размери. Пламъците угаснаха, издигайки се във въздуха като огромна топка, която се разнесе в нищото и остави след себе си нещо, което приличаше на димящ кон. Неясните краища на струйките дим се разсеяха и пред рейнджъра застана по-плътно създание. Червените му очи го гледаха с омраза, от пламналите му ноздри изскачаха кълбета парлив дим, а изпод копитата му излизаха черни пламъци, щом тропнеше по земята.

— Черен огън — каза Мариаброн, издишвайки дълбоко и се насили да се успокои.

Припомни си, че мисията е спешна и се приближи преднамерено бавно и нащрек с ръка върху дръжката на Баюрел, известният му дълъг меч, плътно, дебело острие, омагьосано със специална омраза срещу гиганти и подобните им.

Мариаброн преглътна тежко, когато застана отстрани на кошмара. Предпазливо се протегна към гривата на създанието, която изглеждаше сякаш не е нищо повече от жив черен огън. Сграбчи я здраво, щом почувства, че е плътна и с едно плавно движение се метна на гърба на коня. Черен огън не губи време и веднага се изправи на задни крака и издиша малко пламъци, но Мариаброн не беше новак и се задържа на гърба му.

Скоро галопираше с огнения жребец на юг. Сенките на Галенските планини бяха от лявата му страна, град Палишчук и Великият ледник бързо изоставаха назад. Обикновено пътуването отнемаше пет дни, но кошмарът не се нуждаеше от почивка и не спираше да галопира. Миля след миля оставаха зад гърба на рейнджъра. Не обърна внимание на опасностите встрани от пътя — гоблински лагерен огън или тропота на йети от тундрата, — а просто наведе глава и остави на жребеца да го пренесе покрай тях.

След няколко часа ръцете и краката на Мариаброн го боляха от напрежението, но всичко, което трябваше да направи, бе да извика в ума си образа на магическата книга и постройката, която градеше, да си представи опасността, която можеше да представлява творението на краля вещер, за да превъзмогне болката и да се задържи на седлото.

Скоро обаче установи, че преценката на Уингхам е леко оптимистична, защото почувства отслабването на магията в ездитното си животно, когато източното небе започна да се разведрява с настъпването на зората. Добре запознат с пущинаците, Мариаброн спря жребеца и огледа околността, преценявайки бързо подходящите места за лагер. Почти веднага, след като слезе от гърба на създанието, кошмарът се превърна в трептящи пламъци и изчезна напълно.