Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
Тя махна с ръка и огледалото на бъдещето отново се превърна в едно съвсем нормално, малко захабено старо огледало.
— Какво ще се случи, когато годината изтече? — поисках да узная.
— Ще се повтори. Подобно на пиеса, която отново и отново започва отначало. С все същите актьори и сцени.
— А за сцена — държава цяла— прошепнах. — И някой иска да завземе властта.
Есперанца се сепна за миг, после кимна бавно.
— Сега трябва да си вървиш, дете.
— Но… Не можеш ли да ми дадеш поне един мъничък жокер, кой е отговорен за цялата тази свинщина? Или кое събитие трябва да предотвратим? Според Себастиано някой може би ще иска да отстрани принц-регента. Как да…
— Сбогом, дете. — С тези думи тя се обърна и изчезна през задната врата, която се намираше наполовина скрита до една препълнена с обувки етажерка. Знаех, че няма смисъл да я последвам. Тя повече не беше тук. Може би по някое време щеше да се появи тук, но по-добре бе да не разчитам на това. Последния път, след като ми даде маската, повече не се вясна, а магазинът бе останал пуст, сякаш е бил затворен от дълго време.
Пристъпих навън като замаяна, а вратата се затвори тихо зад мен.
— Ехо, Ан! Тук съм! — Ифигения ми махаше от другата страна на улицата. — Слава богу! Ето те и теб! — Тя забърза към мен. — Вече се бях притеснила за теб. Лакеят каза, че си влязла в един от магазините, но никъде не можахме да те открием.
— О, само поразгледах малко в този магазин тук.
Тя сбърчи чело.
— В кой по-точно?
— Ами в ето този там. — Канех се да посоча вратата, през която току-що бях излязла, но тя бе заключена с няколко катинара, а витрините бяха заковани с тежки дървени дъски. Изглеждаше, сякаш от месеци никой не е бил вътре. Припряно посочих надолу по улицата. — Някъде ей там — добавих бързо.
Явно Ифи не я беше особено грижа. Вместо това размаха кутия от лъскава хартия.
— Набавих ти най-прелестната шапка на всички времена!
Тя помаха на лакея, който междувременно бе отнесъл до каретата всичките ни останали покупки и сега търпеливо взе кутията с шапката и още няколко торби. Все великолепни нещица, както ме увери Ифи. Разбира се, всичко на вересия. За мое изумление, научих, че в аристократичните кръгове бе прието да не се плаща веднага, а едва когато са се събрали порядъчно количество неплатени сметки и предупреждения. Ифигения ми разказа, че на практика някои хора никога не плащали на шивачите си, защото техните модисти можели да се смятат за щастливци, че благородните личности проявявали снизхождение да носят творенията им в обществото. Явно още в тази епоха съществуваха подобни сделки, при които известните се обличаха безплатно от дизайнерите, както бе в Холивуд.
— Прини също почти никога не си плаща — обясни Ифи, докато с бавна крачка се отправихме към каретата. — Той има толкова баснословно големи дългове, че с тези пари спокойно може да се построи дворец.
— Кой е Прини?
— Принц-регентът. Познатите му го наричат така.
— Ти също ли си негова позната?
— Разбира се. Дори много добра. Цял свят го познава. — Ифи ме хвана под ръка. — Между другото, следващата седмица той организира голямо празненство в Карлтън Хаус. Ако пусна в ход връзките си, мога да осигуря покана за двама ви с брат ти.
— Това би било чудесно! — казах аз, изведнъж обхваната от ледени тръпки. По необясними причини ми бе станало ясно, че всичко щеше да се реши на този бал.
Себастиано въртеше маската в ръцете си и ме гледаше замислено. Бяхме се затворили в господарската стая веднага след като се върнах, където му разказах за срещата ми с Есперанца.
— Можем да използваме това нещо — предложи той. — Или понетиможеш да го направиш. Просто ще пожелаеш да се върнеш обратно вкъщи и така ще си вън от играта.
— А теб да те оставя тук, така ли? Трябва да си се побъркал, ако си мислиш, че ще го направя. Освен това Есперанца изрично подчерта, че мога да използвам маската за пътуване във времето само ако животът ми е застрашен. Това бяха точните й думи. В противен случай мога да попадна на ужасни места.
Той мрачно свъси вежди.
— Имаш право. Прекалено е опасно. — С рязко движение ми връчи маската. — Прибери я.
Поех я колебливо.
— Не е ли по-добре да я заключим?
— Не, трябва винаги да я носиш с теб, защото никога не знаеш кога ще изпаднеш в животозастрашаваща ситуация. — Трябваше да прозвучи шеговито, но видях притеснението в погледа му. Давах си сметка, че му се искаше да не съм замесена във всичко това, но и двамата знаехме, че това не беше възможно.
Фактът, че сме просто две пионки в нещо като междугалактическо „Монополи“, не го ядоса особено. В действителност, както той отбеляза, винаги е подозирал нещо подобно. В същото време предполагаше, че за старите тази игра има сериозни скрити причини.