Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Входът на стаята все още зееше отворен – правоъгълник тъмнина. В първия момент на Сония й се стори, че скривалището е празно, но тогава в полезрението й се появи фигура, която пристъпи напред от една от страничните стаи. Когато непознатият се спря, зелената му мантия се развя.
– Хората ми успяха да ги спрат, като затрупаха коридора – прошепна Фарин. – Но този успя да премине. Не се тревожи. Никой не може да мине през тази врата. Тя е... – Той си пое дъх. – Интересно.
Сония отново притисна око към шпионката и усети, че сърцето й прескача. Магьосникът имаше вид сякаш гледа право към нея.
– Той да не ни чува? – пошепна Фарин. – Толкова пъти проверявах тези стени!
– Може би вижда вратата? – предположи Сония.
– Не, за целта трябва да се вгледа много отблизо. А и дори да започне да търси тайни врати – в стаята има цели пет. Защо веднага избра точно тази?
Магьосникът се приближи към тях и се спря. Вторачи се в ламперията, после затвори очи. Сония почувства вече добре познатото й усещане. Когато магьосникът отново отвори очи, вече не беше намръщен и гледаше право във Фарин.
– Откъде знае? – изсъска магьосникът. – Да не правиш магии в момента?
– Не – отговори Сония, учудена от увереността в гласа си. – Мога да се скрия от него. Това е заради теб. Той усеща теб.
– Мен? – Фарин извърна глава от шпионката и я погледна.
Сония сви рамене.
– Не ме питай защо.
– Можеш ли да ме скриеш? – Гласът на Фарин беше напрегнат.
– Можеш ли да скриеш и двама ни?
Сония се отдръпна от шпионката. Можеше ли? Тя не можеше да скрие нещо, което магьосникът усеща, без тя самата да го усеща. Погледна към Фарин, после погледна към Фарин. Усещането беше сякаш разширява сетивата си, или по-скоро имаше друго сетиво, което не беше зрение или слух. Тя чувстваше човека там.
Фарин изруга.
– Престани, каквото и да правиш – изпъшка той.
Нещо потърка стената. Крадецът отстъпи и каза:
– Той се опитва я отвори. Страхувах се, че просто ще я разбие. Така поне ни дава малко време.
Крадецът отвори капаците на лампата и даде знак на Сония да го последва.
Бяха изминали само няколко крачки, когато звукът на отварящо се резе ги спря. Фарин се обърна и изруга. Вдигна лампата и освети стената.
Едно по едно резетата се отваряха, сякаш от само себе си. Сония видя как зъбните колела на сложния механизъм преминаха в движение, после лампата издрънча на пода и коридорът потъна в тъмнина.
– Бягай! – изсъска Фарин. – След мен!
Сония протегна ръка към стената на коридора и побягна, вслушвайки се в тракането на обувките на крадеца. Не успя да измине и двайсет крачки, когато отзад избухна светлина, хвърляйки сянката й на пода пред нея. В коридора зад гърба й закънтяха стъпки. Коридорът се изпълни от ярка светлина и сянката й започна да се скъсява. Край ухото й премина топлинна вълна и тя отскочи от пътя на летящото светещо кълбо. То изпревари Фарин и се разшири, превръщайки се в нажежена преграда.
Фарин се спря рязко и се обърна към преследвача им; лицето му изглеждаше бледо на бялата светлина. Сония също се обърна и застана до крадеца. Към тях крачеше фигура с мантия. С разтуптяно сърце Сония заотстъпва, докато не почувства зад гърба си пулсиращата горещина на преградата.
Фарин издаде дълбоко гърлено ръмжене, стисна юмруци и тръгна по коридора срещу магьосника. Изненаданата Сония не беше в състояние да помръдне.
– Ти! – Фарин посочи с пръст магьосника. – За какъв се мислиш? Това е моя територия. Ти си нарушител!
Гласът му ехтеше в коридора. Магьосникът забави крачка и погледна крадеца бдително.
– Според закона можем да ходим където си поискаме – каза непознатият.
– Според закона не можете да вредите на хората и на тяхната собственост – възрази Фарин. – А вие направихте доста и от двете неща през последните няколко седмици.
Магьосникът спря и вдигна ръце в примирителен жест.
– Не сме искали да убиваме онова момче. Беше грешка. – Мъжът погледна към Сония и тя почувства как по гърба й пробягва хлад. – Има много неща, които трябва да ти обясним. Трябва да се научиш да контролираш силата си...
– Ти какво, не разбираш ли? – изсъска Фарин. – Тя не иска да става магьосник. Тя не иска да има нищо общо с вас. Просто я оставете на мира!
– Не мога да направя това – поклати глава магьосникът. – Тя трябва да дойде с нас...
– Не! – извика Фарин.
Очите на магьосника се вледениха, Сония почувства хлад.
– Недей, Фарин! – извика тя. – Той ще те убие!