Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Чарли се изправи напълно и отупа дрехите си.
— Казах вече, че това е след дъжд качулка. — Той извърна глава, така че в мрака очите му не се виждаха. — Баба ми ли търсите?
— Да, баба ти. Вкъщи ли си е?
Чарли поклати глава.
— Още не се е прибрала.
— Откъде?
— Видях я, като се връщахме от търсенето на Алисън. Вървеше напряко през полето, между мястото, където открихте Шеп и другата горичка, където бяхме вчера, където открихте… онези неща. — Чарли се смръщи, като че ли се опитваше да си припомни нещо. — Струва ми се, че беше избрала същия път, по който вървеше и скуайърът в сряда следобед.
Има моменти, когато определена комбинация от думи раздвижва света наоколо като в забавен каданс. Когато осъзна значението на думите, казани от Чарли Ломас, Джордж изпита странното чувство, че собствените му мисли и възприятия се движат ускорено, а околният свят изостава мъчително зад тях. Той примигна, изкашля се, после каза предпазливо:
— Какво каза току-що, Чарли?
— Казах, че баба ми пресичаше полето напряко. Все едно, че вървеше към имението откъм задната му страна — добави той. Явно бе решил, че независимо от отношението към самия него, ще бъде в интерес на Алисън да помогне на този странен полицай, който не приличаше на нито един от тези, които бе виждал досега на живо или на филмовия екран в Бъкстън.
Джордж едва се владееше. Идеше му да стисне Чарли за гушата и да почне да крещи, но каза само:
— Нали спомена, че тя вървяла по същия път, по който вървял и скуайърът в сряда следобед?
Чарли се намръщи отново.
— Е, и? Защо скуайърът да не ходи из собствения си имот?
— Нали каза „сряда следобед“?
— Да, точно беше време за чай. Спомням си ясно заради суматохата, която започна малко след това заради Алисън.
Джордж размени поглед с Клъф. Ако той още не бе в състояние да повярва, Клъф от своя страна беше бесен.
— Нали питахме дали някой е виждал някого в полето или около горичките в сряда следобед? — произнесе Клъф през зъби.
— Мен никой не ме е питал — каза предизвикателно Чарли.
— Питах те лично аз. — Устните на Клъф се опъваха над зъбите, през които думите се процеждаха като змийско съскане.
— Не, не сте — упорстваше Чарли. — Питахте дали сме виждали непознати и дали сме видели нещо необичайно. Аз наистина не бях видял нищо необичайно — само нещо, което бях виждал хиляди пъти преди това — скуайърът, който се разхождаше из полето си. Тъй или иначе, това не може да има нищо общо с изчезването на Алисън. Защото когато видях Хокин, беше още съвсем светло и го различих ясно, а по собствените ви думи Алисън е излязла на свечеряване. Така че няма защо да ми държите такъв тон — допълни той, изпъна рамене и се опита да изглежда по-зрял от годините си. — При това всички бяхте прекалено заети да се опитвате да разберете какво съм направил, вместо да изслушате това, което бих могъл да ви кажа.
Джордж се обърна отвратено и притвори за миг очи.
— Ще трябва да вземем показанията ти за това — каза той. Възбудата му пред възможностите, които се разкриваха, надделя над гнева за времето, изгубено само защото хората от Скардейл възприемаха всичко буквално. — Върви в залата на методисткия параклис и кажи на полицаите, които са там, че аз те пращам. Разкажи им всичко в пълни подробности. Точното време, посоката, в която е вървял господин Хокин, дали е носел нещо, как е бил облечен. Тръгвайте незабавно, господин Ломас, преди да се подам на изкушението да ви арестувам за възпрепятстване на следствието. — Хвърли поглед през рамо — тъкмо навреме, за да види как очите на Чарли се разшириха от страх.
— Не съм правил такова нещо — каза момчето и внезапно заприлича на малко дете. — Той не ме е питал за скуайъра.
— Не съм те питал и за херцога на Единбург, но ако го беше видял да кръстосва полето, сигурно щеше да ми кажеш — изръмжа Клъф. — Хайде да не губим повече време. Тръгвай моментално, преди да съм ти дал начално ускорение.
Чарли се промъкна покрай тях и хукна, прекоси моравата и се упъти към един от калните ленд роувъри, паркирани край нея.
— Можеш ли да повярваш, че има такива хора? — попита Джордж. — Господи, още малко и ще се усъмня, че изобщо искат да открием Алисън Картър. — Той въздъхна тежко. — Трябва да поговорим за това с Хокин. Той ни излъга и аз държа да разбера защо. — Погледна часовника си и добави: — Но искам да разбера и каква е тази работа с Питър Краудър.