Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Вдигна поглед към Даниел. Той също изглеждаше блестящ. На тази светлина кожата му беше златиста, а очите му почти напомняха за дъжд. Чувството, когато се спираха върху лицето й, беше като тежест, някак странно.
- Какво мислиш? - попита той. Изглеждаше много по-спокоен и отпуснат сега, когато бяха далече от всички останали.
- Никога не съм виждала нещо толкова прекрасно - каза тя, като оглеждаше безупречната повърхност на езерото, усещайки порив да се гмурне. На петдесетина стъпки извън водата имаше голяма, плоска, покрита с мъх скала. - Какво е това?
- Ще ти покажа - каза Даниел, като изрита обувките си. Лус неуспешно се опита да не го зяпа, докато той издърпваше тениската над главата си, разкривайки мускулестия си торс. - Хайде - каза той, като я накара да си даде сметка колко циментирана на мястото си трябва да е изглеждала. - Можеш да плуваш с това - добави, като посочи към сивото й потниче и срязаните джинси. - Даже ще те оставя този път да спечелиш.
Тя се засмя:
- Този път, в сравнение с...? Всичките пъти, когато аз съм те оставяла да победиш?
10. Паднали ангели
Даниел понечи да кимне, после се спря рязко:
- Не. Задето загуби в басейна онзи ден.
За миг Лус изпита порив да му каже защо беше загубила. Може би можеха да се посмеят на цялото това недоразумение, че Габ уж му е гадже. Но дотогава Даниел вече беше вдигнал ръце над главата си и беше във въздуха, като описа дъга и после падна, гмурвайки се в езерото със съвършен лек плясък.
Това беше едно от най-красивите неща, които Лус беше виждала. Той притежаваше грация, каквато никога не беше виждала преди. Дори плясъкът, който предизвика, отекна с прекрасен звън в ушите й.
Прииска й се да е там долу с него.
Тя смъкна обувките си и ги остави под магнолията до тези на Даниел, после застана на ръба на скалата. До долу имаше пет-шест метра - гмуркане отвисоко, от онези, които винаги караха сърцето на Лус да пропусне един удар. По приятен начин.
Миг по-късно главата му изникна над повърхността. Усмихваше се широко и оставяше след себе си водна диря.
- Не ме карай да си променям решението да те оставя да победиш - провикна се той.
Като пое дълбоко дъх, тя вдигна пръсти над главата на Даниел, оттласна се и се издигна нагоре във високо скок тип „лястовица“. Падането продължи само частица от секундата, но беше най-прекрасното усещане - да плува през затопления от слънцето въздух, все надолу, надолу и надолу.
Пляс. Отначало водата бе зашеметяващо студена, после, само секунда по-късно, вече беше идеална. Лус се показа на повърхността да си поеме дъх, хвърли поглед към Даниел и заплува бътерфлай.
Оттласкваше се толкова силно, че го изгуби от поглед. Знаеше, че се перчи, и се надяваше, че той я гледа. Приближаваше се все повече и повече, докато удари с ръка върху скалата -миг преди Даниел.
И двамата се задъхваха, когато се изкачиха с усилие върху равната, затоплена от слънцето повърхност. Ръбовете на скалата бяха хлъзгави заради мъха, и Лус се затрудни, докато успее да се задържи. Даниел обаче се изкатери без проблем по скалата. Пресегна се назад и й подаде ръка, после я изтегли нагоре до място, откъдето можеше да се изкачи и да преметне крак отстрани.
Докато тя се измъкне напълно от водата, той вече лежеше по гръб, почти сух. Само шортите му издаваха с нещо, че току-що е бил в езерото. От друга страна, мокрите дрехи на Лус прилепваха към тялото й, а от косата й капеше вода навсякъде. Повечето момчета щяха да се възползват от шанса да позяпат едно мокро до кости момиче, но Даниел се отпусна назад на скалата и затвори очи, сякаш й даваше малко време да се поиз-суши - било от любезност или от липса на интерес.
От любезност, реши тя, със съзнанието, че е безнадеждна романтичка. Но Даниел изглеждаше толкова схватлив, че си-гурно беше почувствал поне мъничко от онова, което изпитваше Лус. Не само привличането, нуждата да бъде близо до него, когато всички около нея й казваха да стои надалече, но и това толкова реално усещане, че се познаваха - наистина се познаваха - отнякъде.
Даниел рязко отвори очи и се усмихна - същата усмивка като на снимката в досието му. Обгърна я толкова силен прилив на дежа вю, че сама трябваше да легне.