Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Никой не продума. Групата вървеше мълчаливо.
— Във всеки случай — продължи Малкълм — сега изпитвам изключителен интерес към контролната зала.
Вариант 4.4
— Имаше ли някакви проблеми с групата? — запита Хамънд.
— Не — отвърна Хенри Ву. — Абсолютно никакви.
— Значи приеха обясненията ти?
— А защо да не ги приемат? — рече Ву. — В общи линии бях съвсем откровен. Проблемът е само в подробностите. А днес съм дошъл да поговоря с вас именно за подробностите. Може да се каже, че това е въпрос на естетика.
Джон Хамънд сбърчи нос, като че бе помирисал нещо неприятно.
— Естетика ли? — повтори той.
Намираха се във всекидневната на елегантното бунгало на Хамънд, разположено сред палмите в северната част на парка. Всекидневната беше просторна и удобна, снабдена с шест видеоекрана, на които се виждаха животни от парка. Папката, която Ву бе донесъл, беше надписана: „РАЗВИТИЕ НА ЖИВОТНИТЕ: ВАРИАНТ 4.4“, и бе оставена на масичката.
Хамънд го гледаше със своя търпелив бащински поглед. Ву беше на трийсет и три години и ясно съзнаваше, че е работил за Хамънд през целия си професионален живот. Хамънд го бе наел веднага след завършването му на колежа.
— Разбира се, има и практически последици — каза Ву. — Според мен наистина трябва да обмислите препоръките ми за втората фаза. За предпочитане е да изберем вариант 4.4.
— Искаш да заменим всички животни, с които разполагаме сега? — попита Хамънд.
— Точно така.
— Защо? Какво им е лошото?
— Нищо — рече Ву, — освен че са истински динозаври.
— Но нали точно за това те помолих, Хенри — каза с усмивка Хамънд. — И ти точно това създаде.
— Зная — съгласи се Ву. — Но видите ли… — Той замълча нерешително. Как можеше да обясни на Хамънд? Хамънд много рядко посещаваше острова. А Ву се опитваше да му обясни нещо твърде специфично. — Точно сега, както си стоим тук, почти никой в света не е виждал истински динозавър. Никой не знае какво представляват те в действителност.
— Да…
— Динозаврите, които имаме, са истински — каза Ву и посочи екраните в стаята. — Но в известен смисъл те са незадоволителни. Неубедителни. Мога да ги направя и по-добри.
— В какъв смисъл по-добри?
— Ами най-напред те се движат прекалено бързо — каза Хенри Ву. — Хората не са свикнали с представата, че такива грамадни животни могат да бъдат толкова бързи. Боя се, посетителите ще решат, че движенията на динозаврите са неестествено ускорени, като при забързан ход на филмова лента.
— Но, Хенри, такива са истинските динозаври. Нали ти сам го каза?
— Зная — рече Ву. — Но лесно бихме могли да създадем по-бавни, опитомени динозаври.
— Опитомени динозаври ли? — изсумтя Хамънд. — Никой не иска опитомени динозаври, Хенри. Хората искат да видят истината.
— Точно това ми е мисълта — рече Ву. — Едва ли искат това. Те искат да се оправдаят очакванията им, което е съвсем друго.
Хамънд се мръщеше.
— Вие сам казахте, Джон, че този парк е предназначен за забавления — рече Ву. — А забавленията нямат нищо общо с действителността. Развлеченията са точно обратното на действителността.
— Виж какво, Хенри — въздъхна Хамънд, — хайде да не започваме пак един от онези отвлечени спорове. Нали знаеш, обичам простите неща. Нашите динозаври са истински и…
— Не съвсем — прекъсна го Ву. Той прекоси стаята и посочи към екраните. — Не мисля, че трябва да се самозалъгваме. Ние тук не сме пресъздали миналото. То е безвъзвратно отминало и никога не може да се възстанови. Онова, което сме направили, е реконструкция на миналото… или поне на един негов вариант. А аз ви казвам, че можем да направим и по-добър вариант.
— По-добър от действителността?
— Защо не? — каза Ву. — В края на краищата вече сме внесли промени в тези животни. Прибавили сме гени, за да ги патентоваме и за да ги направим зависими от лизина. Освен това направихме всичко възможно да подпомогнем растежа и да ускорим развитието им, за да имаме възрастни екземпляри.
— Беше неизбежно — сви рамене Хамънд. — Не искахме да чакаме. Нали трябва да се съобразяваме с инвеститорите?
— Разбира се. Но аз просто питам, защо да спираме дотук? Защо да не поработим още малко и да създадем динозавър, какъвто си искаме? Който ще е по-приятен за посетителите, а за нас ще е по-лесно да се грижим за него? Един по-бавен и по-послушен вариант на сегашните животни?