Джурасик парк & Изгубеният свят

Накрая стана ясно, че схващането за Бога е погрешно и че костите принадлежат на изчезнали животни. Но какви животни?

През 1842 година известният английски анатом Ричард Оуен ги нарекъл Dinosauria, което значи „страшни гущери“. Според Оуен динозаврите съчетавали характерни черти на гущери, крокодили и птици. По-специално, по задните си крака динозаврите приличали повече на птици, отколкото на гущери. А за разлика от гущерите много динозаври стояли изправени на задните си крака. Оуен смятал, че динозаврите са били бързоподвижни и енергични животни, и неговото гледище било възприето през следващите четирийсет години.

Но когато в земята били открити наистина огромни кости — на животни, тежали сто тона, — учените започнали да си представят динозаврите като глупави и трудноподвижни гиганти, обречени на изчезване. Представата за тромавите влечуги постепенно взела надмощие над представата за пъргавите птици. През последните години някои учени, между които и Грант, започнаха да се връщат към становището, че динозаврите са били по-енергични животни. Колегите на Грант смятаха, че концепцията му за поведението на динозаврите е прекалено крайна. Сега обаче той трябваше да признае, че даже и неговата представа не се покриваше с истинския вид на тези огромни и невероятно бързи хищници.

— Всъщност искам да ви попитам — каза Малкълм — дали видът на тези животни е убедителен за вас? Това истински динозаври ли са?

— Струва ми се, да.

— А какво ще кажете за съгласуваното нападение…

— Можеше да се очаква — каза Грант.

Според данните от разкопките глутница велоцираптори са били способни да повалят животни, тежки около половин тон, като например Tenontosaurus, който препускал бързо като кон. За това се искаха съгласувани действия.

— Как го постигат без помощта на езика?

— О, езикът не е нужен за съгласувано преследване на плячката — намеси се Ели. — Шимпанзетата също действат по този начин. Група шимпанзета може да дебне друга маймуна и да я убие. Общуват помежду си с погледи.

— А динозаврите наистина ли нападнаха нас?

— Да.

— И щяха ли да ни убият и изядат, ако можеха? — запита Малкълм.

— Така мисля.

— Питам ви, защото съм чувал, че едрите хищници като лъвовете и тигрите по рождение не ядат хора. Нали? Тези животни научават в процеса на развитието си, че е лесно да се убие човешко същество. Едва след това започват да нападат и убиват хора.

— Да, мисля, че е така — каза Грант.

— Тогава тези динозаври би трябвало да са още по-малко склонни към това в сравнение с лъвовете и тигрите. В края на краищата нали идват от време, когато хората или дори едрите бозайници изобщо не са съществували. Един Господ знае какво си мислят, като ни гледат. Затова се питам дали не са научили в процеса на развитието си, че хората са лесна плячка за тях?