Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Тогава обаче динозаврите няма да бъдат истински — намръщи се Хамънд.
— Но те и сега не са истински — каза Ву. — Точно това се опитвам да ви обясня. Тук няма нищо действително.
Той безпомощно сви рамене. Видя, че Хамънд не го разбира. Изобщо не се интересуваше от техническите подробности, а същността на спора беше именно в тях. Как Ву можеше да му обясни истината за пропуските в нишката на ДНК, за кръпките, за празнините, които беше длъжен да запълва, правейки най-вероятните предположения, на които бе способен, но които все пак си оставаха в сферата на догадките. ДНК на динозаврите приличаше на ретуширана стара фотография, в основата си същата като оригинала, но на някои места поправяна и разкрасявана и в резултат на това…
— Виж какво, Хенри — поде Хамънд, прегръщайки Ву през раменете. — Надявам се, няма да се обидиш, ако кажа, че мъничко те е страх. Работи много усилено, и то доста дълго време, и свърши страхотна работа — наистина страхотна работа, — а сега най-после дойде време да разкрием пред хората какво си постигнал. Естествено е да си малко нервен, да имаш някои съмнения. Но аз съм убеден, Хенри, че всички ще бъдат страшно доволни. Да, страшно доволни.
Докато говореше, Хамънд леко го побутваше към вратата.
— Все пак, Джон — настояваше Ву, — не помните ли как през осемдесет и седма започнахме да строим предпазните заграждения? Тогава още нямахме нито един възрастен екземпляр и затова се наложи да гадаем какво ще ни трябва. Поръчахме шокови палки, коли с монтирани на тях остени за добитък, пушки, изстрелващи електрически капани. Всичко това беше изработено специално, според нашите изисквания. Вече разполагаме с внушителен брой защитни средства и всички те са твърде бавни. Принудени сме да въведем допълнителни приспособления. Знаете, че Мълдун иска военна екипировка: ракетни снаряди и установки за изстрелване с лазерно насочване.
— Нека не намесваме Мълдун — рече Хамънд. — Аз не се тревожа. Това е просто зоопарк, Хенри.
Телефонът иззвъня и Хамънд отиде да го вдигне. Ву се опита да измисли друг начин да отстои доводите си. Но истината беше, че след пет години работа Юрският парк скоро щеше да бъде завършен и Хамънд просто вече не се вслушваше в съветите му.
А едно време слушаше Ву много внимателно. Особено в началото, когато го нае на работа, а Хенри Ву още беше двайсет и осем годишен учен, току-що получил докторска степен в Станфордския университет от лабораторията на Норман Атъртън.
Смъртта на Атъртън предизвика сред екипа на лабораторията не само скръб, но и объркване. Никой не знаеше какво ще стане с финансирането и с докторатите. Хората бяха изпълнени с несигурност, тревожеха се за работата си.
Джон Хамънд посети Ву половин месец след погребението. Всички в лабораторията знаеха, че Атъртън сътрудничи на Хамънд, но нямаха представа как точно. Ала този път Хамънд се отнесе към Ву с изключителна прямота и Ву никога не го забрави.
— Норман все казваше, че вие сте най-добрият генетик в лабораторията му — поде той. — Какво смятате да правите оттук нататък?
— Още не зная. Ще се занимавам с изследователска работа.
— Искате да работите в университет ли?
— Да.
— Това е голяма грешка — живо каза Хамънд. — В случай че цените таланта си, разбира се.
— Защо? — учуди се Ву.
— Ами нека си говорим откровено — предложи Хамънд. — Университетите вече не са интелектуалните центрове в страната. Тази представа е абсурдна. Университетите са в застой. Защо се чудите! Не казвам нищо ново за вас. След Втората световна война всички действително важни открития са направени в частни лаборатории. Лазерният лъч, транзисторът, ваксината против детски паралич, микрочипът, холограмите, персоналният компютър, магнитнорезонансното изображение, сканирането на турбуленция в безоблачна атмосфера… този списък може да бъде продължен до безкрай. Тези неща просто не се случват вече в университетите. И не са се случвали от четирийсет години. Ако иска да постигне нещо в областта на компютрите или в генетиката, човек не отива да работи в университет. За Бога, така е.
Ву нямаше какво да отговори.
— Боже мой! — продължи Хамънд. — Само си помислете какви препятствия трябва да преодолеете, за да заработите по някой нов проект. Колко молби за отпускане на средства трябва да попълните, колко формуляри, колко разрешения трябва да поискате. От шефа на катедрата, от академичния съвет на университета. Как ще успеете да разширите дейността си, ако се наложи? Как ще получите повече помощници, ако имате нужда от тях? Колко време ще ви отнеме всичко това? Талантливият човек не може да си пилее времето с разни формуляри и комитети. Животът е твърде кратък, а веригата на ДНК — прекалено дълга. Ако искате да си създадете име, ако искате наистина да свършите нещо, стойте далеч от университетите.