Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
По онова време Ву даваше мило и драго да се прочуе. Затова приказките на Джон Хамънд го бяха погълнали изцяло.
— Говоря ви за работа — допълни Хамънд. — За пълна реализация на способностите ви. От какво се нуждае ученият, за да работи? Трябват му пари и време. Готов съм да ви предложа петгодишен ангажимент и да го финансирам с по десет милиона долара годишно. Това прави петдесет милиона, за които никой няма да ви нарежда как да ги харчите. Вие решавате. Никой няма да ви се пречка.
Всичко това звучеше прекалено красиво, за да е истина. Ву помълча известно време и накрая запита:
— Срещу какво?
— Да се опитате да постигнете невъзможното — каза Хамънд. — Да изпробвате силите си в едно начинание, което може би е неосъществимо.
— И в какво се състои то?
— Не мога да ви кажа подробности, но в общи линии става дума за клониране на влечуги.
— Не е невъзможно — рече Ву. — Клонирането на влечуги е по-лесно, отколкото на бозайници. Може би този процес ще стане масов след десет, най-много петнайсет години. Ако човек разполага с необходимите предпоставки.
— Имам на разположение пет години — каза Хамънд. — И много пари за онзи, който желае да опита силите си.
— Резултатите ще бъдат ли оповестени?
— Може би някой ден.
— Но не веднага.
— Не.
— И все пак някога хората ще разберат, нали? — упорстваше Ву.
— Не се тревожете — засмя се Хамънд. — Ако успеете, целият свят ще узнае какво сте постигнали. Обещавам ви.
И сега наистина целият свят щеше да узнае, помисли си Ву. След петгодишни неимоверни усилия оставаше само една година до откриването на парка за посетители. Разбира се, тези години не бяха протекли точно така, както бе обещал Хамънд. Случвало се бе на няколко пъти разни хора да му нареждат какво да прави, многократно беше подлаган на страхотен натиск. Освен това се бе променило и естеството на самата работа — пак ставаше дума за клониране, но не на влечуги — вече им бе ясно, че динозаврите толкова приличат на птици. Задачата му беше да клонира птици — едно съвсем ново предизвикателство. И много по-трудно. Пък и през последните две години Ву се бе превърнал преди всичко в администратор, в човек, който ръководи екипи от изследователи и следи как работят генните секвентори, задвижвани от компютрите. Административната работа не му беше по сърце. Не беше очаквал това, когато прие предложението на Хамънд.
И въпреки всичко беше успял. Беше постигнал нещо, което хората смятаха за невъзможно или поне за неизпълнимо за толкова кратко време. И Хенри Ву смяташе, че има известни права, че хората трябва да се вслушват в мнението му за събитията в парка заради обширните му познания и усилията, които бе положил. Вместо това той усещаше как влиянието му намалява с всеки изминал ден. Динозаврите съществуваха. Методът за създаването им бе разработен до такава степен, че се бе превърнал в рутинна дейност. Технологиите бяха напълно развити. И Джон Хамънд вече нямаше нужда от Хенри Ву.
— Ще бъде чудесно — каза Хамънд в слушалката. После се заслуша в думите на отсрещния и се усмихна на Ву. — Добре. Да. Чудесно. — Той затвори и се обърна към Ву: — Докъде бяхме стигнали, Хенри?
— Говорехме за втората фаза — отвърна Ву.
— А, да. Но нали и преди сме я обсъждали, Хенри…
— Зная, но вие не разбирате…
— Извинявай, Хенри — прекъсна го Хамънд, в чийто глас се усещаше нетърпение. — Много добре разбирам. Искам да бъда съвсем откровен с теб, Хенри. Не виждам никаква причина да поправям действителността. Всички промени, които сме направили в генома, сме били длъжни да извършим или за да се съобразим със закона, или просто защото така се налага. Можем да въвеждаме подобни промени и в бъдеще, за да предпазим животните от болести или по други причини. Но не мисля, че се налага да подобряваме действителността само защото смяташ, че така е за предпочитане. Динозаврите в парка са истински. Ето какво искат да видят хората. И именно това би трябвало да видят. Това е наше задължение, Хенри. Така е по-честно.