Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Това, което виждате тук — поясни Арнолд, — е един съвсем независим преброителен метод. Той не се основава на данните от проследяването на животните. Подходът е съвсем нов. Важното е, че компютърът не може да сгреши, тъй като съпоставя данни, получени по два различни начина. Ако някое животно липсва, ще разберем най-късно след пет минути.
— Ясно — каза Малкълм. — А това някога изпробвано ли е?
— В известен смисъл — уточни Арнолд. — Имаше няколко смъртни случая сред животните. Една от отниелиите се заклещи в клоните на дърво и се задуши. Един от стегозаврите умря от чревно заболяване, от което страдат всичките. Един от хипсилофодонтите падна и си счупи врата. При всеки случай, щом животното престанеше да се движи, цифрите при преброяването се променяха и компютърът даваше сигнал за тревога.
— В рамките на пет минути.
— Да.
— А какво означава най-дясната колона? — попита Грант.
— Вариантът на животните. Най-нови са вариантите 4.1 или 4.3. Възнамеряваме скоро да преминем към вариант 4.4.
— Варианти на програмни продукти? Нещо като софтуер? Нови версии?
— Ами да — потвърди Арнолд. — В известен смисъл прилича на софтуер. Когато откриваме дефекти в нишката на ДНК, лабораториите на доктор Ву трябва да изработят нови версии.
Мисълта, че динозаврите са номерирани като софтуер, че подлежат на актуализиране и преработка, тревожеше Грант. Не можеше да обясни защо се чувства така — това беше ново за него, — но усещаше някакво инстинктивно безпокойство. В края на краищата това бяха живи същества… Изглежда, Арнолд беше забелязал израза на лицето му, защото каза:
— Вижте, доктор Грант, няма смисъл толкова да се палите по тези животни. Не забравяйте, че те са произведени по изкуствен път. Създадени са от човека. Понякога се случва да показват дефекти. Затова, след като ги открием, се налага лабораториите на доктор Ву да създадат нов вариант. А и трябва много внимателно да следим какви варианти имаме в парка.
— Да, да, разбира се — нетърпеливо го прекъсна Малкълм. — Но нека се върнем на въпроса с преброяването. Доколкото схванах, всички преброявания се основават на данните от сензорите за движение, нали?
— Да.
— И такива сензори има навсякъде из парка.
— Те покриват деветдесет и две на сто от територията му — поясни Арнолд. — Има много малко места, на които не можем да ги монтираме. Например по реката в джунглата, защото движението на водата и конвекцията, която се получава на повърхността, повреждат сензорите. Но почти навсякъде другаде има сензори. Ако компютърът проследи животно, което отива в непокрита със сензори зона, той го запомня и чака животното отново да се появи. Ако това не стане, дава сигнал за тревога.
— Добре тогава — каза Малкълм. — Показвате ми четирийсет и девет прокомпсогнатуса. Да допуснем, аз се съмнявам, че всички те принадлежат към този вид. Как ще ми докажете, че не съм прав?
— По два начина — рече Арнолд. — Най-напред мога да проследя движението на всеки индивид и да го сравня с останалите предполагаеми компита. Компитата са социални животни, движат се на групи. Така че всеки един от тях трябва да се намира или в група А, или в група Б.
— Да, но…
— Другият начин е пряка визуална проверка — каза Арнолд.
Той натисна няколко клавиша и на един от мониторите започнаха бързо да се редуват изображения на прокомпсогнатуси с номера от 1 до 49.
— Този екран показва…
— Как изглеждат животните в момента. Заснети са през последните пет минути.
— Значи ако искате, можете да видите всички животни в парка?
— Да. Мога да направя визуален преглед на всички животни винаги когато поискам.
— А какво ще кажете за предпазните мерки? — намеси се Дженаро. — Могат ли животните да излязат от загражденията?