Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
И Хамънд с усмивка отвори вратата и го подкани да излезе.
Контролът
Грант с раздразнение огледа компютърните екрани в затъмнената контролна зала. Не обичаше компютрите. Знаеше, че изглежда старомоден и назадничав като изследовател, но не го беше грижа. Някои от студентите, които работеха с него, притежаваха истински нюх за компютри, някаква интуиция. Грант нямаше това качество. Според него компютрите бяха чужди озадачаващи машини. Дори принципните различия между операционна система и приложно програмно осигуряване го объркваха и обезсърчаваха и той се чувстваше буквално изгубен в някаква непозната материя, която нямаше и надежда да разбере. Забеляза обаче, че Дженаро е съвсем спокоен, а Малкълм, изглежда, се чувства в свои води. Той леко сумтеше като хрътка, надушила пресни следи.
— Значи се интересувате от контролните механизми — обърна се към тях Джон Арнолд в контролната зала. Главният инженер беше слаб припрян мъж на четирийсет и пет години, който пушеше цигара от цигара. Огледа посетителите с присвити очи. — Имаме невероятни контролни механизми — каза Арнолд и запали нова цигара.
— Например? — запита Дженаро.
— Ами например можем да следим движението на животните. — Арнолд натисна един клавиш на пулта за управление пред себе си и на отвесната стъклена карта просветнаха сини начупени линии. — Това е нашият млад тиранозавър рекс. Малкият рекс. Линиите показват движението му из парка през последните двайсет и четири часа. — Арнолд пак натисна клавиша. — Ето откъде е минал предишното денонощие. — И пак го натисна. — И по-предишното.
Линиите по картата образуваха гъста плетеница, като детска драсканица. Само че драскулките бяха съсредоточени в една зона на картата близо до североизточния край на лагуната.
— След време добиваме представа в какви граници се движи — каза Арнолд. — Още е малък, затова не се отдалечава от водата. Освен това не смее да припари до възрастния рекс. Ако съпоставим следите на големия и малкия рекс, ще видим, че пътищата им никога не се пресичат.
— А къде е сега големият рекс? — запита Дженаро.
Арнолд натисна друг клавиш. Картата се изчисти и в зоната северозападно от лагуната се появи светла точица с кодов номер.
— Ето го — каза Арнолд.
— А малкият рекс?
— Добре де, ще ви покажа всички животни в парка — рече Арнолд. Върху картата като на коледна елха започнаха да проблясват десетки светли точици с кодови номера. — Това са местоположенията на всичките двеста трийсет и осем животни в тази минута.
— С каква точност?
— Около метър и половина. — Арнолд дръпна от цигарата си. — Ще ви го обясня по друг начин: ако тръгнете из парка с кола, ще намерите животните точно там, където са показани на картата.
— На колко време се актуализират данните?
— На трийсет секунди.
— Доста впечатляващо — каза Дженаро. — И как го постигате?
— Поставили сме сензори, следящи движението на животните из целия парк — поясни Арнолд. — Повечето са директно свързани, а някои предават данните с радиотелеметър. Разбира се, сензорите не могат да определят вида на животното, но получаваме директен образ на видеоекрани. Дори и когато не наблюдаваме видеоекраните, компютърът го прави вместо нас.
— А компютърът не допуска ли понякога грешки?
— Само при новородените. Случва се да ги обърка, защото изображенията им са много дребни. Но това не ни притеснява. Бебетата почти винаги са при стадата възрастни животни. Пък и използваме още един метод на преброяване.
— Какъв?
— На всеки петнайсет минути компютърът преброява животните по видове — каза Арнолд. — Ето така.
ОБЩ БРОЙ НА ЖИВОТНИТЕ — 238