Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Интересно — каза Грант. — Тъкмо вадехме един новороден antirrhopus. Има ли тук възрастни раптори?
— Да — без колебание отвърна Ед Реджис. — Осем възрастни женски. Женските са истински ловци. Както знаете, те ловуват на глутници.
— Ще ги видим ли по време на обиколката?
— Не — каза Ву с внезапно неудобство.
Последва неловка пауза. Ву хвърли поглед към Реджис.
— Все още не — бодро обясни Реджис. — Не сме им намерили подходящо място в парка. Засега ги държим в специално оградено място.
— А мога ли да ги видя там? — попита Грант.
— Ами да, разбира се. Всъщност, докато чакаме — и той погледна часовника си, — може да отидете да ги разгледате.
— Много бих искал — каза Грант.
— Непременно — рече Ели.
— И аз искам да дойда — нетърпеливо се обади Тим.
— Просто минете зад тази сграда, покрай помощните съоръжения, и ще видите оградата. Но не се приближавайте много. Искаш ли и ти да идеш? — обърна се той към момиченцето.
— Не — отвърна Лекс. Тя преценяващо огледа Реджис. — Защо да не поиграем малко? Само няколко топки?
— Да, няма проблеми — съгласи се Ед Реджис. — Нека двамата с теб слезем долу да поиграем, докато чакаме да отворят контролната зала?
Грант, Ели и Малкълм заобиколиха главната сграда, момчето вървеше малко по-назад. Грант обичаше децата — не можеше да не ги харесва, защото те споделяха неговия възторг от динозаврите. Грант обичаше да ги наблюдава в музеите, когато със зяпнали уста гледаха грамадните скелети, извисили се над тях. Чудеше се на какво се дължи възторгът им. Накрая реши, че децата обичат динозаврите, защото тези гигантски същества олицетворяват за тях неудържимата сила и безспорният авторитет. Те бяха нещо като символични родители. Прекрасни и заплашителни като родители. И децата ги обичаха, както обичаха родителите си.
Освен това Грант подозираше, че по същата причина даже и най-малките научават имената на динозаврите. Неизменно се удивляваше, когато някое тригодишно хлапе пронизително извикваше: „Стегозавър!“ Като произнасяха тези сложни имена, те сякаш се сдобиваха с власт над гигантите и ги управляваха.
— Какво знаеш за Velociraptor? — обърна се Грант към Тим. Приятно му беше да разговаря с момчето.
— Малък месояден динозавър, който ловувал на глутници, като Deinonychus — каза Тим.
— Точно така — съгласи се Грант, — макар че сега дейнонихусът се смята за един от велоцирапторите. А че са ловували на глутници, има само косвени доказателства. Това предположение отчасти се обяснява с външния им вид — били са бързи и силни, но доста дребни за динозаври. Всяко животно е тежало само между седемдесет и пет и сто и петдесет килограма. Предполагаме, че са ловували на групи, за да се справят с по-едра плячка. Има и някои археологически находки, при които скелет на едно голямо животно е заобиколен от няколко скелета на раптори. Освен това рапторите несъмнено са били с по-големи мозъци и са били по-умни от повечето динозаври.
— Колко умни? — запита Малкълм.
— Зависи с кого разговаряте — отвърна Грант. — След като ние, палеонтолозите, стигнахме до заключението, че динозаврите вероятно са били топлокръвни, мнозина започнахме да мислим, че някои динозаври може и да са били доста интелигентни. Но никой не знае със сигурност.
Отминаха зоната за посетители и скоро чуха високото бръмчене на генератори и усетиха слаб мирис на петрол. Минаха през малка палмова горичка и видяха ниска бетонна постройка с покрив от стомана. Изглежда, шумът идваше оттам. Приближиха се и огледаха постройката.
— Сигурно е генератор — каза Ели.
— Много е голям — рече Грант и надзърна вътре.
Всъщност електростанцията продължаваше на два етажа под земята: огромен комплекс от ръмжащи турбини и тръбопроводи, които се спускаха дълбоко под земята и се осветяваха от силни електрически крушки.
— Това е твърде много за курорт — каза Малкълм. — Тук се произвежда енергия, която би стигнала за един малък град.
— Може би им трябва за захранването на компютрите.
— Може би.
Грант дочу някакво блеене и направи няколко крачки на север. Видя кошара, в която имаше кози. Набързо ги преброи и реши, че са около петдесет-шейсет.
— Това пък за какво им е? — зачуди се Ели.
— Нямам представа.
— Сигурно с тях хранят динозаврите — предположи Малкълм.