Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Диауен се усмихна насмешливо.

— А, малката Мейгуин. Идваш за любовно биле, нали? Ако е за графа, след който тичаш, първо ще трябва да стоплиш кръвта му, иначе магията няма да хване. Той е много внимателен, тъй да знаеш.

Първоначалната изненада на Мейгуин се смени с възмущение и гняв. Как можеше тази жена да знае за чувствата й към Еолаир? Нима всички знаеха? Нима беше обект на присмех край всяко огнище? За миг дълбокото й чувство на отговорност за поданиците й се изпари. Защо трябваше да се бори за такава шайка хихикащи неблагодарници?

— Защо казваш това? — сопна се тя. — Какво те кара да мислиш, че обичам някого?

Диауен се засмя, незасегната от гнева на Мейгуин.

— Аз съм тази, която знае. Това ми е работата, кралска щерко.

За един момент — очите я смъдяха от лепкавия дим и гордостта й бе уязвена от наглото твърдение на Диауен — Мейгуин понечи да си отиде. Но после разумът й надделя. Можеше да има безчет слухове за дъщерята на Лут, дори сигурно бе така — както бе подчертал старият Краобан, винаги ги бе имало. А Диауен беше точно от тези, които ровят за ценни боклуци — полезни дребни случки, които, излъскани и после изкусно подредени, можеха да направят пророчествата й да изглеждат по-верни. Но ако Диауен разчиташе само на измамите си, щеше ли да има някаква полза от нея за текущите нужди на Мейгуин?

Сякаш прочела мислите й, Диауен с жест я покани да седне на един гладък камък, покрит с шал, и каза:

— Чух да се приказва, вярно е. Няма нужда човек да е магьосник, за да види чувствата ти към граф Еолаир — само като ви видях веднъж заедно, разбрах всичко, което ми беше нужно. Но Диауен има нещо повече от силен слух и остри очи. — Тя разрови огъня и от него изригнаха искри, придружени от нови талази жълтеникав пушек, после се обърна към Мейгуин. — Какво искаш тогава?

Когато Мейгуин й каза, че иска да й разтълкува един сън, Диауен стана много делова и отказа предложените й от Мейгуин храна и дрехи.

— Не, кралска щерко — каза тя с твърда усмивка, — сега ще ти помогна и ти ще ми дължиш една услуга. Това ме устройва повече. Съгласна ли си?

След като получи уверения, че услугата няма да бъде върната с първородния й син или със собствената й сянка, душа, глас или друго такова нещо, Мейгуин се съгласи.

— Не се коси — хихикна Диауен. — Това не са кухненски клюки. Не, просто някой ден наистина ще ми потрябва помощ… и ти ще ми я дадеш. Ти си дете на династията Херн, а аз съм само една бедна гледачка на кристал, нали? Това имам предвид.