Шпионите на Собек [bg]

Амеротке седеше под широко разперените клони на чинара и гледаше как Стадата на Бога кротко пасат по тучната поляна в храма на Нубия. Беше се разходил из храма, по пасажите и алеите, окъпани в преливащи потоци игрива светлина, и през дворовете, в които слънцето бе като хванато в капан, и единственото облекчение от изнурителната жега беше неизменният фонтан, бълбукащ върху свещена стела. Имаше чувството, че броди през гора от камък — извисяващи се статуи на богове, обелиски от блестящ червен пясъчник с върхове, които ярко искряха над посребрените корнизи на храмовите постройки. Ароматът на тамян, мирисът от кръвта на жертвените животни и пушекът от запалената по олтарите мирта се носеха във въздуха и се смесваха с вонята на тор от кошарите на добитъка и потта на поклонниците и посетителите, които се тълпяха в някой храм или параклис. Амеротке дълго се разхожда, надявайки се поне малко да укроти напрежението и тревогата в сърцето си. Беше дълбоко разтревожен и силно загрижен. Опитваше се да не забелязва суетнята и олелията на блъскащата се тълпа, които допълнително изостряха неговата собствена възбуда. Беше дошъл тук, за да изчака първожреца Куфу. Шуфой беше отишъл да ухажва прекрасната Матайа, която ги беше приветствала в Двора на чинарите, греейки от кокетство и показна свенливост. Но когато джуджето й каза печалните новини, устата на хесетата буквално увисна, докато в безмълвен ужас го слушаше. Понечи да каже нещо, но вместо това махна с ръка, промърмори, че е най-добре да разговарят с господаря Куфу и тръгна да го търси.

Приседнал с полузатворени очи, Амеротке си поемаше дълбоко дъх, за да успокои развълнуваното си сърце. Беше посетил къщата на Валу, но там нямаше какво да се прави. Очите и ушите на фараона, на моменти заклет опонент на Амеротке, вече го нямаше. Този бърз ум, този чевръст език, тези пронизващи очи бяха замлъкнали завинаги. Нищо — нищо, освен подпухнала буца плът със страховитата червена кърпа, пристегната около врата му. Наоколо бяха проснати телата на останалите жертви — дъщерята на Валу, слугите, охраната, всички жестоко убити. Амеротке затвори очи. Тварите на Сет бяха планирали подобна смърт и за него самия и за семейството му; единствено присъствието на Хеннам и съгледвачите му ги беше спасило. Меджаите буквално бяха предусетили събитията. Те бяха много опитни ловци и един от тях с прякор Кучето, притежаващ изключителната дарба да долавя отдалеч всякакви миризми, беше изтичал на покрива, за да предупреди Амеротке. Според думите му под зиданата ограда се струпвали вражески сили. Шуфой се беше разсмял, но Кучето, душейки като хрътка салуки, се потупа по носа и обясни, че вятърът носи откъм реката миризми на пот, евтин парфюм и воня на бордеи. Амеротке, свикнал с изключителните умения на тези разузнавачи, се разтревожи. Хеннам беше сигурен, че действително е надвиснала опасност. Той бързо разположи войниците си в градината и те приклещиха като в менгеме, подобно на крокодилска челюст, човешката измет, която като порой се изсипа през стените на оградата. Малцина от нападателите успяха да се измъкнат и да избягат. Тези, които оцеляха, просто дрънкаха празни приказки и на практика не им казаха нищо, затова, без да се церемонят, меджаите им прерязаха гърлата. Амеротке беше сигурен, че аритите, макар и не пряко, са замесени в нападението. Намериха и торбите с ценности и Амеротке разпозна някои от тях, затова веднага изпрати един бегач до къщата на Валу. Той бързо се върна с ужасната новина. Шуфой, който не бе взел участие в битката, претърси мъртвите бандити, като не пропускаше да ритне всеки труп. Норфрет запази ледено спокойствие, докато двете момчета бяха извън себе си от вълнение.