Пазачът на фара [bg]

Както обикновено, Мая се затича към нея и се хвърли в прегръдките й, когато Ерика дойде да я вземе. След като възнагради мама с прегръдка и мокра целувка, Мая протегна ръце нагоре, опитвайки се да погали малките си братчета, настанени в количката.

– Май някой много обича братята си – каза Ева, която стоеше отвън и отмяташе от списъка си децата, които си тръгват.

– Да, през повечето време. Но не винаги е толкова нежна с тях – каза Ерика и погали Ноел по бузата.

– Не е необичайно децата да реагират, когато се появи по-малко братче или сестриче и те вече не получават цялото внимание на родителите.

Ева се наведе над количката, за да поздрави близнаците.

– Да, това е напълно разбираемо. Всъщност всичко върви направо безсрамно добре.

– Спят ли нощем? – попита Ева и се заигра с момчетата, получавайки две беззъби усмивки в отговор.

– Спят много добре. Единственият проблем е, че Мая ги намира за ужасно скучни, когато са заспали, така че при всеки удобен случай се промъква и ги буди.

– Не се учудвам. Тя е много смела и предприемчива млада госпожица.

– Меко казано!

Близнаците започнаха да се въртят неспокойно в количката и Ерика се огледа, търсейки дъщеря си, която бе изчезнала.

– Виж при катерушката – каза Ева и кимна нататък към детската площадка. – Обикновено там си играе.

Съвсем вярно. В същия миг Ерика видя как Мая се спуска от пързалката с пълна скорост и щастливо изражение на лицето. Но след малко преговори, тя се съгласи да застане на степенката на количката, за да могат да тръгнат.

– Отиваме вкъщи? – попита Мая.

Ерика беше завила надясно, а не наляво като друг път, когато се прибираха пеш.

– Не, отиваме при леля Ана и вуйчо Дан – каза тя и бе възнаградена с радостните викове на дъщеря си.

– Играе Лисен. И Ема. Не Адриан – заяви Мая решително.

– Аха. Защо не искаш да си играеш с Адриан?

– Той е момче.

Очевидно нямаше нужда от други разяснения, защото Ерика не можа да изкопчи нищо повече от Мая. Тя въздъхна. Толкова рано ли се заформяше разделението между момичета и момчета? Отсега ли започваха да обсъждат какво трябва и не трябва да правят, как да се обличат и с кого да си играят? Ерика се зачуди гузно дали допринася за това, като не се противопоставя на желанието на Мая всичките й вещи да са розови и достойни за принцеса. Целият й гардероб беше пълен с розови дрехи, защото това бе единственият цвят, който искаше да носи, иначе им вгорчаваше живота. Може би не беше права да я оставя да решава сама?