Пазачът на фара [bg]

– Тъкмо направих кафе.

И погледна въпросително Ерика.

– Защо въобще питаш? – каза тя с половинчата усмивка.

Положи близнаците на одеялото, което бе извадила от чантата за пелени. После се настани на един стол, а Дан наля по чаша кафе и седна срещу нея. Известно време мълчаха. Познаваха се толкова добре, че тишината никога не ги притесняваше. Беше странно, че мъжът на сестра й някога е бил гадже на Ерика. Но това бе толкова отдавна, че те едва си го спомняха. Вместо това връзката им се разви в топло приятелство, а Ерика не можеше да си представи по-добър съпруг за сестра си.

– Днес проведох интересен разговор – каза тя накрая.

– Така ли? – каза Дан и отпи от кафето си.

Не беше от многословните хора, а и знаеше, че на Ерика не й трябва по-голямо насърчение от това, за да продължи.

Тя му разказа за срещата с Вивиан и това, което й бе казала тя.

– Оставихме Ана да се отдръпне, а трябваше да направим точно обратното.

– Не знам – отвърна Дан и се изправи, за да налее още кафе. – Имам чувството, че каквото и да направя, все бъркам.

– Аз мисля, че има логика. Сигурна съм, че е така. Не можем да оставим Ана да лежи горе и бавно да линее. Трябва да я върнем, дори насила, ако се наложи.

– Може би си права – каза той, но звучеше колебливо.

– Във всеки случай си струва да опитаме – настоя Ерика.

Наведе се покрай ръба на масата, за да провери дали близнаците са добре. Те лежаха върху одеялото на пода, размахваха малките си ръчички и крачета във въздуха и изглеждаха доволни, така че Ерика се облегна обратно на стола.

– Всеки опит си струва, но... – Дан замълча, сякаш не смееше да изрече мисълта на глас, страхувайки се, че тя може да се превърне в реалност. – Но ако нищо не помогне? Представи си, че тя просто се е предала?

– Ана не се предава – каза Ерика. – Сега е на дъното, но не се е предала и ти също трябва да го повярваш. Трябва да вярваш в Ана.

Тя втренчи очи в Дан и го принуди да отвърне на погледа й. Ана не се предаваше, но имаше нужда от помощ, за да направи първата крачка. И те щяха да й осигурят тази помощ.

– Ще наглеждаш ли момчетата? Ще се кача за малко при нея.

– Разбира се, остави разбойниците на мен.

Дан се усмихна вяло, стана от стола и седна на пода до Антон и Ноел.

Ерика вече излизаше от кухнята. Качи се на втория етаж и отвори внимателно вратата на спалнята. Ана лежеше в абсолютно същата поза като последния път. Настрани, с лице обърнато към прозореца. Ерика не каза нищо, просто легна на леглото и допря тялото си до това на Ана. Прегърна я силно и усети как собствената й топлина се пренася в сестра й.