Повелител на сенките [bg]

— Тя лъже. Седи си там и лъже, сякаш мненията й са факти — каза Ема яростно. След вечерята двете с Кристина се бяха оттеглили в нейната стая; и двете седяха на леглото, Кристина си играеше с кичур от черната си коса.

— Според мен наистина са факти. За нея и другите като нея — отвърна Кристина. — Само че няма защо да си губим времето със Зара. Докато идвахме насам, каза, че имаш да ми съобщиш нещо?

Възможно най-сбито, Ема й разказа за посещението на Гуин. Докато тя говореше, лицето на Кристина все повече се сбърчваше от тревога.

— Марк добре ли е?

— Така мисля… понякога е много трудно да го разгадаеш.

— Той е от онези, в чиято глава се случва твърде много — каза Кристина. — Някога питал ли е… за теб и Джулиън?

Ема поклати яростно глава.

— Не мисля, че някога и през ум ще му мине, че изпитваме нещо повече от парабатайски чувства един към друг. С Джулс се познаваме толкова отдавна. — Тя разтри слепоочията си. — Марк предполага, че Джулиън изпитва към мен същото, което и той — единствено братски чувства.

— Странно е как някои неща ни заслепяват. — Кристина сви колене до гърдите си и обви ръце около тях.

— Опитвала ли си се да се свържеш с Хайме? — попита Ема.

Кристина облегна буза на коленете си.

— Изпратих му огнено съобщение, но не получих никакъв отговор.

— Бил е най-добрият ти приятел — каза Ема. — Ще ти отговори. — Тя завъртя късче от тъканото одеяло на Кристина между пръстите си. — Знаеш ли какво ми липсва най-много? У Джулс? Просто… да бъдем парабатаи. Да си бъдем Ема и Джулиън. Липсва ми най-добрият ми приятел. Липсва ми онзи, на когото казвах всичко, винаги. Онзи, който знаеше всичко за мен. Доброто и лошото. — Докато говореше, в мислите си виждаше Джулиън такъв, какъвто беше през Тъмната война, със слабички рамене и решителни очи.

Почукване на вратата отекна из стаята. Ема погледна към Кристина — очакваше ли някого? — ала приятелката й изглеждаше също толкова учудена; имаше също толкова учуден вид.

— Pasa[9] — каза тя.

Беше Джулиън. Ема го погледна с изненада, по-младият Джулиън от спомените й — преливащ в онзи Джулиън, който стоеше пред нея, почти напълно пораснал, висок и мускулест, с непокорни къдрици и едва набола брада по линията на челюстта.