Среднощният диамант [bg]

— А какво става, ако не всичко върви добре?

— Тогава се справям с него — каза тя след няколко мига. — Обикновено чрез разумни средства. Някои бракове са разтрогнати, но това се случва рядко.

— А ако… ако нещата не могат да бъдат решени чрез разумни средства?

— Тогава се справям с положението — повтори тя. Беше с петнайсет сантиметра по-висока от мен и дори

в свободно падащите дрехи видях стройно, мускулесто тяло. Нещо в тона й ми подсказа няколко предположения как точно можеше да се справи с такива проблеми.

— Грант остави в мен впечатлението, че повечето баланкуанци странят от нас — хората от Евария и Осфрид. — Това беше поредното дръзко изказване от моя страна, но у нея имаше някаква непринуденост, благодарение на която не се притеснявах да говоря направо. — Че… те… вие ни смятате за примитивни.

Тя се засмя:

— Не примитивни. По-скоро… груби. Повечето баланкуанци смятат, че вашият народ не може да предложи много и че амбицията ви е опасна.

— А вие не мислите така?

— Мисля, че имате нещо, което да предложите. — Не си даваше сметка колко опасно е това потвърждение. — У всички вас има нещо пленяващо. Грубо, да. Но никога скучно. Не планирах да остана тук — но пък всъщност нямах никакви планове, когато пристигнах. Преди да се усетя, се бях свързала с тримата Торн и открих, че съм доволна. А и така мога да държа под око Итси.

— Кой е И-т-си? — Изрекох със запъване думата.

— Ти кой мислиш?

— Грант?

— Да. — По-ранното й развеселено държание помръкна. — Не ми харесва, че те използва, но той не ме е слушал никога преди. Защо да започва сега?

— Трудно ли ви е тук? След като сте баланкуанка? — Сблъсквах се с доста предразсъдъци, а имах много повече общи неща с местните, отколкото тя.

— В някои отношения. Не в други. Не пазя в тайна коя съм, а това е по-лесно, отколкото да се опитвам да се обличам или да се държа като една от вас. Ако го правех, винаги щях да съм неубедителна. По-добре е да бъда вярна на себе си и да не крия, че съм баланкуанка. Хората не поставят под въпрос самоличността ми. А колкото до личното им мнение за баланкуанците, то винаги е изненада.

— Грант каза, че нещата са по-прости, когато показва предимно осфридианската си страна.

— По-просто за другите, може би. А за него? Е, при него нищо не е просто. Но да, говори като местен и показва достатъчно от онова, което е наследил от баща си, та никой да не се усъмни в него. Дори не мисля, че ползите от това да изглежда напълно като осфридианец, са толкова важни, колкото това просто да докаже, че може да се преобрази в когото пожелае. Стига да може да го прави, не е нужно да проумява кой е. — Погледът й стана вглъбен за момент, докато размишляваше над собствените си думи. Няколко мига по-късно се отърси от замисленото настроение и стана строга. — Така. Не позволявай на стремежите му да попречат на твоите, Мира. Не си дошла тук да преследваш конспирации, и в мига, щом се освободиш от това, ми кажи.