Третият близнак [bg]

— Скъпа, това навярно е единственото нещо, за което една майка няма да сгреши!

— Определено не е бил осиновен?

— Носих това дете в утробата си, нека Бог ми прости.

Настроението на Джийни помръкна. Шарлот Пинкър би излъгала с по-голяма лекота, отколкото Лорейн Логън, каза си Джийни. Но така или иначе странен и стряскащ бе фактът, че и двете отричаха възможността синовете им да са близнаци.

Бе настроена песимистично, когато се сбогуваха с Пинкърови и си тръгнаха. Имаше чувството, че щом види Денис, той няма изобщо да прилича на Стив.

Взетият под наем форд бе паркиран отвън. Джийни бе облякла рокля без ръкави, а върху нея — сако за авторитет. Климатикът на форда бълваше прохладен въздух. Джийни свали чорапогащника си и окачи сакото си на закачалката отзад. После седна зад волана и подкара. Докато излизаха на магистралата на път за затвора, Лайза прошепна:

— Безпокои ме мисълта, задето си мислиш, че съм разпознала не този, когото трябва.

— И мен ме безпокои — отвърна прямо Джийни. — Но знам, че не би го направила, ако не беше сигурна.

— Но откъде ти си толкова уверена, че греша?

— Просто имам силно чувство, че това не е Стив Логън.

— Струва ми се, че трябва да претеглиш чувството си срещу сигурността на очевидец и да повярваш на очевидеца.

— Знам. Но гледала ли си оня филм на Алфред Хичкок? Понякога го пускат по кабелната телевизия.

— Знам какво ще кажеш. Филмът, дето четирима души са очевидци на катастрофа и всеки от тях е видял нещо различно от останалите.

— Това обижда ли те?

— Би трябвало — въздъхна Лайза, — но твърде много си падам по теб, за да ти се сърдя за такива неща.

Джийни се пресегна и стисна ръката й.

— Благодаря.

Дълго мълчаха, после Лайза отрони:

— Никак не обичам, когато хората си мислят, че съм слаба.

Джийни смръщи вежди изненадано.

— Аз не мисля така!

— Да, но повечето хора го мислят. Това е, защото съм дребна и имам сладък малък нос, напръскан с лунички.

— Е, вярно е, че нямаш вид на борбена.

— Но съм. Живея сама и сама се грижа за себе си. Имам постоянна работа и никой не се ебава с мен. Или поне така си мислех до неделя… Сега вече ми се струва, че хората са прави — аз съм слаба. Изобщо не мога да се грижа за себе си. Всеки психопат от улицата може да ме хване, да опре нож в гърлото ми, да прави с тялото ми каквото си иска и да остави спермата си в мен.

Джийни извърна глава и я погледна. Лицето на Лайза бе пребледняло от вълнение. Това е добре, каза си Джийни, нека излее мъката си.

— Не си слаба — каза тя.

— Ти не си слаба — отвърна й Лайза.

— При мен е обратното. Хората си мислят, че съм неуязвима. Тъй като съм висока метър и осемдесет, имам обичка на носа и заплашителен вид, си мислят, че никой не може да ми направи нищо.