Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Видът ти не е заплашителен.
— Не съм сляпа.
— И кой мисли, че си неуязвима? Аз не мисля.
— Управителката на „Бела Виста“, домът, където е настанена мама. Тя ми каза, и то съвсем направо: Майка ви няма да доживее шейсет и пет години. Просто ми го изтърси, без да се замисли. Знам, че предпочитате да бъда честна с вас, ей така ми каза. Исках да й отвърна, че след като нося обичка на носа, съвсем не означава, че нямам никакви чувства.
— Миш Делауеър каза, че сексът всъщност не вълнува особено изнасилвачите. Това, което им доставя удоволствие, е да упражнят властта си над жената, да покажат, че са над нея, да я уплашат и пребият от бой. Затова избират такива, които им се струва, че лесно се плашат.
— А кой не би се изплашил?
— Да, ама не избра теб, нали? Ти сигурно щеше да го смачкаш.
— И сега бих го направила с удоволствие.
— Както и да е, ти щеше да се съпротивляваш по-силно от мен и нямаше да бъдеш толкова безпомощна, толкова ужасена. Затова не е избрал теб.
Джийни разбра накъде бие този разговор.
— Лайза, това може и да е така, но от туй изнасилването не се превръща в твой фал. Никой не може да те обвини в нищо ни на йота. Все едно че си претърпяла автомобилна катастрофа. На всеки може да се случи.
— Права си — каза приятелката й.
Изминаха около десет мили по междущатската магистрала, после свърнаха по второстепенен път, на чиято табела пишеше „Наказателна колония Грийнууд“. Това бе старомоден затвор — група сгради от сив камък, заобиколени от високи стени и бодлива тел. Оставиха колата в сянката на едно дърво на паркинга за посетители. Джийни облече сакото си, но чорапогащника заряза в автомобила.
— Готова ли си за срещата? — попита тя. — Денис ще прилича точно на оня тип, който те изнасили, освен ако методологията ми е изцяло погрешна.
— Готова съм. — Лайза кимна мрачно.
Главният портал се отвори, за да пропусне снабдителски камион, и двете влязоха, без да ги спрат. Охраната не е много затегната, заключи Джийни. Очакваха ги. Някакъв офицер провери документите им и ги съпроводи през напечен от слънцето двор, където няколко чернокожи младежи в затворнически дрехи играеха баскетбол.
Административната сграда бе климатизирана. Поканиха ги в офиса на директора Джон Темойн. Той бе облечен в риза с къс ръкав и връзка, а пепелникът му бе пълен с угарки от пури. Джийни се ръкува с него.
— Аз съм доктор Джийн Ферами от университета „Джоунс Фолс“.
— Как сте, Джийн?
Явно Темойн бе от онези мъже, на които бе трудно да наричат жените по фамилно име.
— А това е моята помощничка, госпожица Хокстън. — Джийни нарочно не му каза малкото име на Лайза.
— Здрасти, сладур.
— Обясних целта на посещението ни още в писмото ми до вас, господин директор, но ако имате още въпроси, с удоволствие ще ви отговоря.
Джийни все пак трябваше да го каже, въпреки че умираше от нетърпение да зърне Денис Пинкър.
— Предупреждавам ви, че Пинкър е буен и опасен човек — каза Темойн. — Знаете ли подробности по извършеното от него престъпление?
— Доколкото си спомням, той се нахвърлил върху жена, с цел да я изнасили в някакво кино и я убил, когато тя му оказала съпротива.
— Горе-долу е така. Станало е в стария салон на кино „Елдорадо“ в Грийнбърг. Давали някакъв филм на ужасите. Пинкър слязъл в сутерена и изключил електричеството. После, когато всички хукнали панически навън, той търчал из тълпата и опипвал момичетата.
Джийни и Лайза стреснато се спогледаха. Почти същото се бе случило и в УДФ в неделя. Диверсията бе предизвикала объркване и паника и извършителят се бе възползвал от нея. И в двата сценария имаше лек намек за извратена юношеска фантазия — опипването на момичетата в потъналия в тъмнина киносалон и гледането на изпадналите в паника голи жени в съблекалнята. Ако Стив Логън бе еднояйчен близнак на Денис, то и престъпленията им бяха извършени по почти един и същи начин.
Темойн продължи:
— Една от жените необмислено решила да му окаже съпротива и той я удушил.
Джийни избухна веднага.
— А ако беше опипал вас, господин директор, вие нямаше ли необмислено да се опитате да му окажете съпротива.
— Аз не съм момиче — отвърна Темойн с вид на човек, току-що изиграл най-силния си коз.