Кралица на въздух и мрак [bg]

— Каза ми да не спирам — изтъкна тя, като се усмихваше.

— Така ли? — Той изглеждаше изненадан. — Искам да е хубаво и за теб, Кристина. Не знам дали с Диего…

— Не сме — прекъсна го тя. — Девствена съм.

— Така ли?

Изглеждаше напълно поразен.

— Не бях готова. Сега съм.

— Просто си мислех… излизали сте толкова дълго…

— Не всички връзки са сексуални — каза Кристина и се зачуди дали това, че го беше изрекла, лежейки полугола върху един хълм, не правеше думите й малко по-неубедителни. — Хората трябва да правят секс само ако искат, а аз искам. С теб.

— И аз искам. С теб — каза той и очите му омекнаха. — Имаш ли обаче руната?

Руната.

Руната против зачеване. Така и не си я беше сложила — никога не бе мислила, че е дори близо до това да има нужда от нея.

— О, не. Стилито ми е в Института.

— Моето също — каза той и Кристина едва не се изкиска при вида на разочарованото му изражение, макар и тя да изпитваше същото.

После обаче лицето му се проясни.

— Какво пък. Има толкова много неща, с които да ти доставя удоволствие. Ще ми позволиш ли?

Кристина отново се отпусна върху пясъка, чувствайки се така, сякаш ще умре от изчервяване.

— Добре.

Марк се върна в прегръдките й те останаха преплетени и се целуваха през цялата нощ, и той я докосваше, и й показа, че наистина знае как да й достави удоволствие… толкова голямо, че тя трепереше в ръцете му, заглушавайки виковете си в рамото му. А после стори същото за него и този път той не я помоли да спре, и гръбнакът му се изви в дъга, докато викаше името й, шепнейки след това, че я обожава, че тя го кара да се чувства цял.

Решиха да се върнат в Института, когато зората започна да оцветява небето в розово и първите лъчи огряха платото. Слязоха по пътеката, уловени за ръце, и се пуснаха едва когато стигнаха до задната врата на Института. Тя заяде, когато Марк я бутна, и той извади стилито си, за да надраска набързо руна за отваряне.

Задържа я и Кристина се шмугна покрай него в преддверието. Чувстваше се невероятно раздърпана, пясък беше полепнал по половината й тяло, косата й беше разчорлена. Марк не изглеждаше много по-добре, особено като се имаше предвид, че беше изгубил повечето от копчетата на ризата си.

Усмихна й се с разтапяща сърцето усмивка.

— Утре вечер…

— Стилито ти е у теб — каза Кристина и той примига.

— Какво?

— Стилито ти е у теб. Каза ми, че не е, когато трябваше да си направя руната против зачеване. Ала току-що го използва, за да отвориш вратата.

Той извърна очи и всяка надежда, която Кристина бе имала, че може би просто бе забравил или се бе объркал, се изпари…

— Кристина, аз…

— Не разбирам защо ме излъга.

Извърна се и пое по стълбите, отвеждащи до стаята й. Допреди миг тялото й тръпнеше от щастие, сега се чувстваше замаяна и лепкава, и отчаяно нуждаеща се от душ. Чу Марк да я вика, но не се обърна.