![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
В Казана и Утайката, където спяха най-бедните от бедните, натъпкани по десетина в стая, в къщи без прозорци, и бездруго непрекъснато извършваните убийства зачестиха невероятно много. Търсачите на трупове на Херцога, на които се плащаше на труп, си свирукаха, докато вадеха разлагащи се тела от боклукчийски кофи и помийни ями. Градските професионални престъпници, по принцип по-съзнателни от импулсивните непрофесионални убийци, правеха най-доброто за въздуха в Камор, като си даваха зора да изхвърлят труповете край пристанището, където хищниците на Желязното море се хранеха с останките на погубените хора.
Летните вечери бяха горещи, което правеше носещия се над града пушек и смрадта от стотиците гниещи тела още по-непоносими. При този тежък въздух и дума не можеше да става срещите да се провеждат на покрива на храма. Затова Отец Окови позволи на своите петима млади стражи да се съберат в мрачната хладна кухня на стъклената бърлога. По нареждане на Окови храната, която приготвяха тук напоследък, бе от типа студени ястия. Ако искаха някакво топло ястие, носеха им го от лавките край Плаващия пазар.
Тази седмица за пръв път от половин година петимата бяха дошли заедно, в пълен комплект. Индивидуалната тренировъчна програма, която Окови бе наложил на всеки от тях, изключваше събирането им. Младите стражи бяха лашкани от едно място на обучение до друго и обратно. Специалните умения се усвояваха в храмове и занаятчийски цехове, а това бяха работни навици, специфичен жаргон, различни ритуали и други банални, но необходими неща. Специализациите в различните чужди и отдалечени места бяха уредени от Безокия жрец чрез една уникална мрежа от контакти, простираща се далеч отвъд Камор и излизаща извън рамките на братството на крадците. Всичко това в голямата си част се плащаше от малък благотворителен фонд, който жителите на града бяха събирали с години.
С времето Джентълмените копелета бяха започнали забележимо да се променят физически. Кало и Галдо трябваше да се справят със своя рязко увеличил се ръст, който ги лишаваше от присъщата им грациозност и придаваше унизителна тромавост на походката им. Джийн Танен все още приличаше на херувимче, но раменете му вече се разширяваха, а ръкопашните схватки, както във Войната с Половин кроните, му бяха придали самочувствието на някого, който може лесно да ти натрие носа.
При всички тези свидетелства за физически прогрес наоколо Локи бе дълбоко неудовлетворен от собственото си телесно и душевно състояние. Гласът му бе прекалено писклив и макар да бе пораснал, той все още си оставаше едно средно на ръст дете, заобиколено от по-високи и по-едри момчета. И макар да знаеше, че другите гледаха на него като на душата и ума на всичко, което предприемаха, това бе слаба утеха в периода, когато Сабета се бе прибрала вкъщи след дълго отсъствие.
Сабета (която не се смяташе като част от Джентълмените копелета, но никога не го бе изричала на глас) току-що се бе върнала от кратко едноседмично чиракуване за дворцов писар. Но и у нея бяха налице признаци на физическо развитие. Все още бе по-висока от Локи, а естественият цвят на плътно сплетените ѝ боядисани коси оставаше скрит под кафявата алхимична боя. Стройната ѝ фигура обаче вече леко напираше да се оформи под тънката рокличка, а движенията ѝ из стъклената бърлога разкриваха и други извивки, които набитото око на Локи не можеше да не забележи.
Естественото ѝ чувство за достойнство се бе развило с годините и макар Локи с лекота да контролираше другите три момчета, със Сабета това не беше така. Тя представляваше независима самостоятелна сила и макар да не поставяше под съмнение положението на Локи в бандата, също така и не се престараваше да му засвидетелства уважение. В нея имаше нещо особено сериозно, което дълбоко импонираше на Локи, може би защото той и останалите в групата го нямаха. Тя бе вече отчасти възрастна, пропуснала в развитието си някои детски фази, като например неудържимото майтапчийство, което характеризираше братята Санца. На Локи му се струваше, че Сабета повече от останалите иска да постигне нещо чрез обучението си.
— Млада госпожице, млади господа, вие сте именно такива — каза Окови, когато влезе в кухнята. — Благодаря ви, че дойдохте незабавно, след като ви извиках. Любезността ви обаче ще бъде възнаградена, защото ще ви докарам до състояние на отчаяние и злоба. Работата е там, че вие почти не се биете и не се карате помежду си.