Детето на нощта [bg]

Излязоха на малката полянка и продължиха двама по два­ма към чукарите. Незнайния им се изпречи. Върхът на меча му потропваше по земята - звук като сладка песен в ушите на Хирад. Той застана до стария си приятел.

- Загубихте ли се, или търсите някого? - попита Незнайния без никаква враждебност.

Четиримата се бяха заковали на място, Хирад видя как стъ­писано се споглеждат стоящите отпред.

- Не обичам да вървят по петите ми - продължи Незнайния.

- Няма такова нещо... - смънка спрелият отляво набит мъж с посивяващи слепоочия.

- Не обичам и да ме лъжат - прекъсна го Незнайния.

Илкар излезе безшумно, явно готов за заклинание.

- Чуйте ме! - отсече Незнайния. - Не искаме неприятности. Тръгнали сме да помогнем на приятел. Разбирам, че това е твър­де интересно за вашите господари, но нищо няма да постигнат, като пращат съгледвачи, само ще трябва да им събират трупо­вете. Добре ли ме разбрахте?

Предните двама пристъпяха неловко, единият се загледа в земята, другият обаче се взираше неотстъпчиво в Незнайния и челото му се набръчка.

- Значи ще ни убиете, ако ви следим и занапред?

- Схватлив е, нали? - похвали го Хирад.

Мечът на Незнайния вече не почукваше по камъните.

- Нямаме желание да го направим, но не бихме рискували да ни попречите. Върнете се там, откъдето сте тръгнали.

Четиримата се двоумяха, онези отзад припряно зашепнаха на предните.

- Нещо неясно ли остана? - звучно отекна гласът на Хирад сред притихналите останки от гората.

- Аз пък не съм свикнал да ме сплашват - троснато отговори плещестият с прошарената коса.

- Не се и опитвам - увери го Незнайния. - Приемете го като приятелски съвет.

Хирад се подсмихна на спомена как едрият мъжага до него се бе сопнал и на Стилиан, някогашния повелител на Ксетеск и далеч по-страшен противник от тези смотаняци.

- Нищо смешно няма - озъбено каза един от втората двойка и се промуши напред между конете.

Той беше по-млад от останалите, с малка уста и тежки кле­пачи.

Хирад почувства как четиримата се напрегнаха. Допреди миг не бяха готови за схватка, но сега... Той и Незнайния не шав- наха, този път заговори Илкар зад гърбовете им:

- Хайде да не стигаме до свада, защото изборът е съвсем ле­сен - вие вървяхте след нас, ние не искаме да го правите. Помо­лихме ви учтиво да престанете. Предлагам да си сдържаме нер­вите и да се разотидем. Какво решавате?

Хирад и Незнайния кимнаха, трима от преследвачите се от­пуснаха леко, но този път устните на плещестия се изопнаха.

- Изпълняваме изрични заповеди.

- Онези, от които сте ги получили - отвърна Незнайния, - не са тук. Нищо не ви пречи да им докладвате, че сте ни ви­дели да се отправяме към Грейторн, но сме ви се изплъзнали в Трънливата гора. - Той пак сви рамене. - Преди да си тръг­нете, ще ми кажете ли на кого се подчинявате? На Дордо­вер?