![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
Изненада се появи на лицето й, когато я взе и я задържа вдигната, за да улови всяка частица светлина, която стаята предлагаше. Отначало веждите й се смръщиха, докато се опитваше да види изображението; после се присвиха, когато разбра. Картината бавно дойде на фокус. Очите й се разшириха. Устата й се отвори в мълчаливо потвърждение на това, че бе разбрала. После очите й се насълзиха и покри долната част на лицето си със свободната си ръка.
Сякаш ставаше свидетел на автомобилна катастрофа, изглеждаше неспособна да отмести поглед. Нямаше нужда да поглеждам отново, за да знам какви ужаси съдържаше изображението. То се бе жигосало в мозъка ми в минутата, в която спрях поглед на него.
Въжетата. Кръвта. Синините. Срамът.
Тя най-накрая проговори иззад ръката си.
— Това да не е…? — Дъхът секна в гърдите й и тя преглътна, преди да започне отново. — Това Рейес ли е?
— Да.
Очите й се затвориха и тя притисна снимката към гърдите си, сякаш се опитваше да го прегърне. Да го защити. Забелязах лъскави пътечки да се спускат от миглите й.
— Боже мой, Чарли. Каза ми, но…
— Знам. — Преплетох ръка с нейните.
Тя я прегърна и я потупа.
Оставих я за минута да попие видяното. Да овладее емоциите си.
Снимката беше, както вярвах, трофей. Според сестрата на Рейес, Ким, Ърл Уолкър е правел подробни снимки на Рейес, после ги е криел в стените навсякъде, където са живеели. А те постоянно са се местели, така че можеше да са дузина места. Тя каза, че снимките са били подкуп, целящ да държи Рейес под контрол. Можеше и да е така, макар да смятах, че по-скоро са били сувенири. Спомени за подвизите му. Но ме смайваше това защо ще ги слага в стените. Ако наистина са били трофеи, нямаше ли да си ги вземе? Защо да ги оставя някъде, където може да бъдат намерени — и в случая с госпожица Фей са били — и използвани срещу него?
После осъзнах, че Ърл вероятно не присъстваше на никоя от тези снимки. Всички те са били на Рейес.
На снимката, която ми бе дала госпожица Фей, Ърл изглежда целенасочено унижаваше Рейес. Това беше най-лошата част. Беше го завързал и му бе закрил очите, макар да нямах проблем с това да разпозная перфектните форми на Рейес. Рошавата му тъмна коса. Пълните му устни. Гладките, механични татуировки по раменете и ръцете му. Впиващото се в плътта му въже. То отваряше наново рани, които изглежда заздравяваха. На снимката изглеждаше на около шестнадесет, лицето му бе извърнато настрани, устните му бяха стиснати в унижение. Големи петна от черни синини маркираха врата и ребрата му. Дълги, крещящи прорези, някои пресни, някои наполовина излекувани, белязваха ръцете и тялото му.
Никога нямаше да мога да изтрия картината от ума си, макар да обмислях да пробвам с електрошокова терапия за всеки случай. Щеше да си струва. И все пак запазих снимката. До този ден нямах представа защо не я бях изгорила в минутата, в която я получих.
— Не мога да си представя какъв е бил животът му — каза Куки, взирайки се в пространството.
— Нито пък аз. Тази нощ спаси моя. Би се с демон, който бе дяволски решен да ми разкъса гърлото.
Тя се напрегна притеснено.
— Чарли, ти сериозно ли?
— Да. Толкова му бях ядосана, но всичко, което някога е правил, е било да ми спасява живота. Отново и отново, докато растяхме. Не съм сигурна, че имам правото да му се сърдя.
— Може би не си.
— Какво имаш предвид?
Тя прехапа устна, колебаейки се, после каза:
— Познавам те, Чарли, и не мисля, че си ядосана на някой друг, освен на себе си.
Изпънах се.
— Защо ще съм ядосана на себе си?
Тя ми отправи съчувствена усмивка.
— Именно. Защо да си? И ето те, въпреки това. Както винаги. Ядосана на себе си заради… заради какво? Защото Ърл Уолкър е проникнал в апартамента ти? Защото си била нападната? Защото не си могла да го пребориш?
Намръщих се.
— Грешиш. Не съм ядосана на себе си. Супер съм. Пълна съм с прекрасност. Виждала ли си ми задника?
Тя метна ръка през раменете ми и стисна.
— Съжалявам, дечко. Не лъжеш друг, освен може би себе си. Та, какво мислиш за този тип, който се зове син на Сатаната? Някаква надежда за него?
Тя ми плъзна обратно снимката с лицето надолу. Задържах я така.
— Може и да има. Журито все още не е отсъдило.
— Е, кажи им да побързат. Този мъж трябва да наминава по-често. Прилича на бразилски супермодел, потопен в греховност.