Карах до вкъщи, виждайки в червено. Буквално. Едно ченге ме спря и онези светлини блестяха дяволски силно. Вероятно щях да виждам в размазано червено с дни. След малко флиртуване, което не постигна нищо, и споменаването на това кой беше чичо ми, което свърши работа, изминах остатъка от пътя малко по-спокойна и доста по-бавно. Въпреки враждебността, къщата на Суопс беше хубава почивка от претрупаното ми жилище. Огледах района, когато подкарах, отделяйки специално внимание на зловещите сенки и тъмните ъгли. Не бях излизала толкова много от седмици. А да излизам през нощта, в такъв пустеещ час, бе странно чувство. Небезопасно.
Заключих вратите си и се отправих навътре в сградата, само за да бъда сполетяна от нуждата да проверя всяко ъгълче и пролука, преди да се заизкачвам по стълбите към апартамента ми на третия етаж. Пристъпвах с гръб към стената, постоянно проверявайки през рамо. Ако имаше момент, в който да трябваше да се носи фенерче, със сигурност щеше да бъде през нощта.
След като се промъкнах на пръсти в стаята си, опитвайки се да не събудя Джема, отворих най-горното чекмедже на дрешника си и извадих снимка. Снимката. Онази, която бях получила преди няколко седмици и не бях поглеждала оттогава.
Чух да се пуска водата в тоалетната и Куки надникна в стаята ми. Светлината от лампата над печката в кухнята се носеше около нея, позволявайки ми да различа силуета й.
— Чарли, ти ли си? — попита тя с груб и сънен глас.
Зачудих се дали още беше пияна. Накланяйки снимката така, че всъщност да не мога да я видя, казах:
— Не, аз съм Ейпъл, злата близначка на Чарли.
— Не можеш ли да заспиш?
Седнах на ръба на леглото си.
— Не съвсем. Продължавам да получавам противоречива информация.
Тя седна до мен.
— За кое?
След като се засмях тихо, казах:
— Ще можеш ли да станеш сутринта?
Тя се усмихна.
— Добре съм. Бързо изтрезнявам.
— Беше припаднала на кухненския ми под.
След не особено деликатно изсумтяване, тя каза:
— Все едно е било за пръв път.
Имаше право.
— Та, какво става?
— Не знам какво да мисля за Рейес.
— О, скъпа, кой знае? Той е енигма, обвита в чувственост, овързана с дузина вериги от желание и закичена с остра като бръснач панделка от опасност. Има повече слоеве и от милиардерска сватбена торта.
Веждите ми се стрелнаха нагоре.
— Чувственост?
— Знам. По-скоро е най-секси съществото, което някога е ходило по лицето на Земята, но тази част е трудна за пропускане. — Тя забеляза снимката в ръката ми. — Какво е това?
Наведох глава.
— Помниш ли, когато отидох в сградата, в която за пръв път видях Рейес? Онази изоставена жилищна сграда, в която се бе настанила лудата жена?
— Да. Тя е била домоуправителка, когато Рейес е живеел там. Когато си била в гимназията.
— Точно. Е, тя ми даде това. — Подадох й снимката, но я задържах в единия ъгъл и казах: — Трябва да те предупредя, че е наистина детайлна.
![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
