![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
Макар бе беше от полза това, че можех да видя нещичко от майка му в него. О, да, беше мръсник. И щях да го докажа при първа възможност.
След като набързо стиснахме ръце, той ми посочи с жест да седна, после направи същото.
— Възразявате ли да ми кажете защо изпитвате нуждата да ме заплашвате, госпожице Дейвидсън?
— Ни най-малко. Трябваше да ви видя, и то бързо. Бях наета от доведената ви сестра…
— Знам, знам. — Той вдигна ръка, за да ме спре. — Майка ми разказа всичко.
Аз бях темата на разговор по време на вечеря? Супер. Обичах, когато ставаше така. Но имах лична непоносимост към възрастни мъже, които наричаха майките си „майка“, така че това беше още една черна точка срещу него. Може би това щеше да компенсира хубавата му външност.
— Както съм сигурен, че е направила и с вас — допълни той.
— С мен?
— Да. Сигурен съм, че ви е проглушила с това как Харпър просто искала внимание и как всичко започнало точно след сватбата на родителите ми.
Прецених емоциите му, но не беше ядосан. Нито особено виновен. Докато не казах:
— Харпър каза, че сте подпалили колибата на кучето й. Докато е било вътре.
— Тя ли го е казала?
Вина се излъчваше от него, но нещо друго бе по-силно. Мъка. Чувствата му бяха наранени. Той се изправи и се извърна към прозореца.
— Беше инцидент. Тя го знае.
— И тя така ми каза. — Можех да различа съвсем слаба усмивка на лицето му от отражението в затъмненото стъкло, когато го казах, и осъзнаването ме порази. Силно. — Майко мила, влюбен си в нея.
— Какво? — Той се обърна към мен, а лицето му бе маска на възмущение.
Устните ми се присвиха.
— Наистина ли?
— Мамка му. — Той заобиколи бюрото си и затвори вратата на офиса си, преди да продължи. — Как…? Виж… — Той прокара ръка през косата си, докато се опитвах да не се ухиля. — Разбира се, че я обичам. Тя ми е сестра.
— Арт, тя ти е доведена сестра и е великолепна. Виждала съм я, помниш ли?
Той отново седна.
— Тя не знае. Не и наистина.
— Защо? — попитах потресено.
— Сложно е. Но бяхме близки от години.
— Чакай малко — казах, когато разбрах. — Ти си бил свръзката й. Ти си й помагал, когато е изчезнала през онези три години, нали?
Той стисна устни.
— Колко от това ще стигне до майка ми?
— Освен ако не засяга случая директно, нищичко. И не виждам как това, че си помагал на доведената си сестра, е нейна работа.
— Да — каза той с неохотно кимване. — И бяха най-тежките три години в живота ми.
Той наистина я обичаше.
— Е, трябва да призная, че току-що съсипа теорията ми. Наистина мислех, че си ти.
— Съжалявам.
Не съжаляваше. Можех да позная.
— Но й вярваш, нали? — Веждите му се повдигнаха, изражението му бе изпълнено с надежда.
— Да. Може ли да ми кажеш какво мислиш? Имам предвид, че със сигурност си оформил някои теории през годините.
— Нищо, което да е попаднало в целта — каза той, изглеждайки разочарован от себе си. — С години се опитвах да го разгадая. По едно време мислех, че е съседското дете, което си падаше по нея, после мислех, че е доставчикът на мебели. Нещата се случваха в най-странните моменти. Понякога Харпър си беше у дома, понякога не, така че теорията на майка ми, че Харпър само е търсела внимание, е пълна глупост.
Радвах се, че мислеше така.
— Имаше ли някой друг в къщата, докато растяхте? Някой, който би имал лесен достъп до стаята на Харпър?
— Разбира се, през цялото време. Имахме роднини, братовчеди, прислужнички, готвачи, градинари, доставчици, дори проектанти, асистенти, каквото се сетиш.
— Някой от тези хора живееше ли в къщата?
— Само икономката и понякога готвачката. Сменихме доста такива. Майка ми не е най-разбраният човек.
Можех да си представя.
— Трябва да те попитам нещо трудно, Арт, и трябва да бъдеш широкоскроен.