Теракотеното куче [bg]

— Разбрах, комисарю. Искате да кажете, че в този период пещерата в Кастрираното агне е била собственост на Ридзитано.

— Точно така. Още оттогава вие ми съобщихте, че пещерата е била затворена от канарата, защото семейство Ридзитано са държали в нея стока, за да я продават на черния пазар. Те на всяка цена е трябвало да знаят за съществуването на другата пещера, онази, в която са били положени мъртвите.

Директорът го погледна неуверено.

— Защо казвате „положени“?

— Защото са били убити на друго място, това се знае със сигурност.

— Какъв е бил смисълът? Защо са ги сложили там, подредени един до друг, все едно са заспали, със стомната, гаванката с парите и кучето?

— И аз се питам. Може би единственият човек, който може да ни каже нещо, е Лило Ридзитано, вашият приятел.

Влезе госпожа Анджелина.

— Готово е.

Листата и филизите от сицилианска тиквичка, онази дългата, гладката, бялата, току-що започнала да позеленява, бяха сварени перфектно и станали толкова меки и приятни, че Монталбано направо усети как се топят в устата му. След всяка хапка чувстваше, че стомахът му се прочиства и става огледален, както беше видял да го правят определени факири по телевизията.

— Как ги намирате? — попита го госпожа Анджелина.

— Грациозни — каза Монталбано и при демонстрираната изненада от страна на двамата старци се изчерви и им обясни: — Простете ми, често пъти използвам неподходящи прилагателни.

Сварените скални барбуни, подправени със зехтин, лимон и магданоз, бяха също толкова леки, както листата и филизите от тиквички. Едва когато дойде ред на плодовете, директорът подхвана въпроса, който му беше подсказал Монталбано, но не и преди да свърши да говори за проблемите в училищата, за реформата, която министърът от новото правителство беше решил да проведе, премахвайки, между другото, лицеите18.

— В Русия — каза директорът — в епохата на царете е имало лицеи, може би на руски са се казвали по друг начин. У нас Джентиле ги нарече лицеи, когато направи своята реформа, която идеалистично поставяше над всичко хуманитарните науки. Добре де, но комунистите на Ленин, комунисти, каквито са били те, не са имали смелостта да премахнат лицеите. Само един новобогаташ, парвеню, полуграмотен, посредствен и без никакъв мироглед — като този министър, може да измисли подобно нещо. Как се казва, Гуастела?

— Не, Вастела — каза госпожа Анджелина.

Вероятно и това не беше името му, но комисарят се отказа да го уточнява.

— С Лило бяхме другари във всичко, но не и в училище, защото той беше по-напред от мен. Когато аз бях трета година в лицея, той току-що се беше дипломирал в университета. В нощта на десанта къщата на Лило, която се намираше в полите на планината Овена, беше разрушена. Доколкото успях да разбера, след като преминала офанзивата, в същата тази нощ Лило, който е бил сам във вилата, бил тежко ранен. Някакъв селянин видял, че докато италианските военни го качвали в един камион, губи много кръв. Това е последното нещо, което научих за Лило. Оттогава повече нямам новини от него, въпреки че много пъти съм го издирвал!