Окото на времето [bg]

Лицето на де Морган светна.

— О, слава на Бога — този е истински грък! Езикът му е архаичен, но поне може да говори правилно, не като тези македонци.

И така, чрез двойния превод, осъществяван от де Морган и гърка, Бисиса подхвана първия си разговор с македонския военачалник. Изброи имената на участниците в разузнавателната група и каза, че идват от горното поречие на Инд.

— Ние сме част от една армия… разположена горе в малка долина…

— Ако е истина, трябваше да сме ви забелязали — възрази Евмений.

Бисиса не знаеше какво да каже. Нищо в живота й не я бе подготвило за подобна странна среща. Хората, които я заобикаляха, изглеждаха толкова първични! Имаха къси яки мускулести потни тела. Приличаха по-скоро на животни. Зачуди се как ли я виждат те.

Евмений заобиколи Бисиса и опипа дрехите й. Пръстите му докоснаха дръжката на пистолета и тя се напрегна, но той не му обърна внимание.

— Всичко в теб е толкова различно…

— Но напоследък целият свят е различен — отвърна тя и посочи небето. — Сигурно и вие сте го забелязали. Вече нищо не е както преди. Поели сме на пътешествие против волята ни, без да разбираме целите му. А също и вие. Ето обаче, че съдбата ни събра. Може би бихме могли да си помагаме.

Евмений се усмихна.

— Виждал съм и по-странни неща през последните шест години в армията на нашия богоизбран цар. И всичко, което видяхме — завладяхме. Каквито и странни сили да движат този свят, съмнявам се, че могат да ни заплашват…

Изведнъж откъм лагера долетя вик. Към реката се затичаха хора, хиляди се раздвижиха изведнъж, като трева, разлюляна от внезапен вятър. Дотича вестоносец и заговори на Хефестий и Евмений.

— Какво е станало? — обърна се Бисиса към де Морган.

— Той идва — преведе де Морган. — Той най-после идва.

— Кой?

— Царят.