Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Питайте Бриджит за това. Тя ще ви разкаже цели истории.

Тъмнокосата жена със сините очи, която беше направила впечатление на Фрида, хвърли гневен поглед наоколо и каза с ясен глас:

— Не смятам да разказвам каквото и да било, благодаря. Санди беше дискретен човек.

Настъпи неловко мълчание. Присъстващите си размениха сконфузени погледи, но Фрида погледна с интерес към жената. Тя се беше обърнала с гръб и гледаше през големия френски прозорец към градината, обрасла с тучна трева и рози с едри цветове.

Една жена пристъпи напред с цигулка в ръка и се представи като Джина. Фрида знаеше коя е, макар че никога не се бяха срещали. Джина каза, че в миналото тя и Санди са имали интимна връзка и въпреки че от години не са се виждали, тя е пожелала да дойде на днешното събиране, за да изсвири нещо за него. Беше избрала творба на Бах, която той харесвал. Джина я изсвири грациозно и с голямо майсторство, видимо потънала в свой собствен свят. Фрида забеляза как някои от присъстващите притискаха с пръсти ъгълчетата на очите си, а други вадеха хартиени кърпички от джобовете си.

Дойде ред на закуските. Млади хора, за които Фрида предположи, че са студенти на Санди, се появиха с подноси, отрупани с деликатеси. Тя си взе блин с пушена сьомга и си проправи път към жената, която беше отказала да говори за Санди. Жената разговаряше с Вероника, а до тях стоеше кльощавият мъж. Той имаше слабо, интелигентно лице и безцветни очи. Когато Фрида се приближи, Вероника я видя и й махна с ръка.

— Здравейте, Карла — поздрави я тя. — Това са моите добри приятели Бриджит и Ал. Ал работеше в тясно сътрудничество със Санди — добави тя.

— Здравейте — каза Фрида и се ръкува с тях. Бриджит беше висока почти колкото Ал и нейната пищна фигура и свеж вид контрастираха с неговата бледност и мършавото му тяло. Тя беше само цвят и форми, докато той се състоеше от плоскости и ъгли.

— Карла и Санди са се познавали отпреди доста време — обясни Вероника.

Бриджит огледа смешната й тениска, безвкусните й панталони и късо подстриганата й коса.

— Вие бяхте права, той наистина беше изключително дискретен — обърна се към нея Фрида. — Трудно беше да го опознае човек.

Бриджит се намръщи и извърна очи. Не желаеше да я въвличат в спомени.

— Мисля си — обади се Вероника след кратко мълчание, — че Карла може би е човекът, от когото имате нужда.

— Моля? — попита Фрида с изненада в гласа.

— Карла е детегледачка — продължи Вероника. — Нали, Карла?