Натрапчиви мисли за петък [bg]

Фрида запази невъзмутимото си изражение.

— Черноока, със сериозно лице. Според мен изобщо не беше красива.

В това време Рут Лендър почука с лъжица по ръба на чашата си и в стаята постепенно настъпи тишина. Тя стоеше в дъното на стаята, до едно пиано, на което беше сложена голяма фотография в рамка на Санди: беше сниман до раменете, с костюм и бяла риза. На лицето му имаше лека усмивка. Очите му гледаха право в нея.

— Радвам се да ви видя събрани тук — започна Рут, когато лицата на присъстващите се обърнаха към нея в тържествено очакване. — И въпреки че никой от нас не желае днешното събиране да бъде официално, все пак е време да си поговорим и да си спомним за Санди, защото той си отиде толкова млад и така потресаващо, защото смъртта му е забулена в ужасна мистерия и защото скоро не се очаква да бъде погребан. Сега е моментът да намерим начин да изразим чувствата си и да му кажем „сбогом“.

— Добре казано! — избоботи едрият мъж до Вероника.

— След около час ще бъдат поднесени леки закуски, вдъхновени от храната, която Санди обичаше — а ние знаем колко много обичаше той хубавата храна, хубавото вино. И не дотам хубавото вино. — Вълна от лек смях премина през стаята. — Но нека първо се опитаме да изразим онова, което чувстваме. — Тя млъкна и отпи глътка вино. Не беше трудно да се отгатне, че е свикнала да говори пред голяма аудитория.

— Знам, че някои от вас са се подготвили предварително, но нека всички се чувстват свободни да вземат думата — или да помълчат, ако така предпочитат. Винаги е трудно да се разчупи ледът, така че нека аз да започна. — Рут Лендър се пресегна към капака на пианото и взе купчинка визитни картички. — Няма да споделя с вас чисто личните си спомени от Санди — когото, между другото, аз привлякох, на работа в университета, защото смятах, че е интелигентен, креативен и с напредничаво мислене, и нито за миг не съжалих за избора си. Разговарях с колеги и с някои от неговите студенти — хора, които днес не могат да присъстват лично — и те написаха изречения, фрази или отделни думи, които според тях най-точно го характеризират.

Тя отпи още една глътка вино, после остави чашата си на пианото и намести очилата си.

— И така, ето какво са написали: „Изключително умен… Не понасяше глупаците… Интелектуалец в най-добрия смисъл на думата… По-добър от мен на покер… Привлекателен мъж… Страхотен… Майстор на точния коментар… Човек, когото би желал да имаш за приятел… Смехът му беше заразителен… Човек, чието мнение ценях… Той беше най-добрият преподавател, когото някога съм имал, и съжалявам, че не успях да му го кажа… Много ще ми липсва… Честно казано, малко се боях от него… Човек със силен състезателен дух… На тенис имаше зашеметяващ бекхенд… Обичаше синьо сирене и червено вино… Сложна личност… Загадъчен и непроницаем…“.

Фрида продължи да слуша, докато Рут Лендър четеше написаното. Пред очите й се появи Санди такъв, какъвто го беше видяла тогава пред „Складовете“ — с изкривено от ярост лице, но почти веднага този образ беше изместен от Санди такъв, какъвто го беше запомнила първия път, когато бяха прекарали нощта в неговия апартамент — с озарено от щастие лице, което го правеше да изглежда по-млад и по-невинен. Предпочиташе да го запомни такъв.