Светлина в пукнатините [bg]

Това, от което имаше нужда не само Гамаш, а и двамата му спътници, се намираше единствено тук, в Трите бора — мир, душевен мир, както и яснотата на мисълта, която той носеше.

Трите бора им даваха време. Ден. Два. Седмица. Жером бе прав, това не можеше да продължи до безкрай. Но Гамаш си повтаряше мислено: "Моля те, Господи, дано е достатъчно".

— Ето къде е проблемът, Арман — продължи Жером. — Именно това, което ни осигурява безопасност, в крайна сметка ще ни изиграе лоша шега. Липсата на телекомуникации. Без тях не мога да напредвам в търсенето си. Тъкмо се бях приближил до развръзката, поне това е сигурно.

Доктор Брюнел сведе поглед и разклати заоблената чаша с коняк. Сега бе моментът да сподели с Арман какво бе постигнал. Какво — и кого — бе открил.

Вдигна очи и срещна замисления взор на Гамаш. Зад гърба на събеседника си доктор Брюнел зърна веселия огън, заскрежените прозорци, коледната елха и подаръците под нея.

Осъзна, че няма желание да си подава главата от това уютно скривалище. Поне тази вечер искаше да се отпусне и да се наслади на спокойствието. Дори да бе привидно спокойствие. Илюзия. Не го интересуваше. Искаше поне една тиха нощ, без страх. Утре щеше да погледне истината в очите и да им каже какво е открил.

— От какво имаш нужда, за да продължиш търсенето? — попита Гамаш.

— Знаеш от какво. Високоскоростна сателитна връзка с интернет.

— И ако успея да ти я осигуря?

Доктор Брюнел се вгледа в събеседника си. Гамаш изглеждаше спокоен. Хенри лежеше на пода отстрани на креслото, а Арман бе отпуснал длан върху него и го галеше.

— Какво си намислил? — попита Жером.

— Имам план — отвърна главният инспектор.

Доктор Брюнел кимна замислено:

— Има ли нещо общо с космически кораби?

— Имам друг план — рече Гамаш, а Жером се разсмя.

— Казваш, че не можем да останем, но не можем и да си тръгнем — припомни детективът и Жером потвърди с кимване. — Обаче разполагаме с още една възможност.

— Каква е тя?

— Сами да си направим кула.

— Да не си се побъркал? — Жером се озърна крадешком и сниши глас: — Телекомуникационните кули са високи стотици метри. Те са чудо на инженерната мисъл. Не е като да накараме децата от Трите бора да ни построят кула от сладоледени клечки и телчета.

— Може би не от сладоледени клечки — съгласи се Гамаш с усмивка, — но не си далеч от истината.

Жером изгълта остатъка от коняка си и се загледа в своя събеседник:

— Какво ти се върти из ума?

— Може ли да го обсъдим утре? Искам и Терез да присъства. Освен това става късно, а още не съм говорил с Мирна Ландерс.

— С кого?

— Собственичката на книжарницата. — Гамаш кимна към вътрешната врата, която свързваше бистрото със съседния магазин. — Отскочих да я видя, докато Оливие ни наливаше питиетата. Очаква ме.