Грънчарското колело на рая [bg]

— Не сядай, Усилвателят е все още свързан с теб. Какво сънува?

Ор заговори дрезгаво и бавно; не се бе събудил напълно.

— Ами… едно извънземно беше тук. Тук вътре. В кабинета. Излезе от носа на един от подскачащите им кораби. Мина през прозореца. Двамата разговаряхте.

— Но това не е сън! Това се случи! По дяволите, ще трябва да повторим. Това дето се чу преди минути може да беше атомен взрив, трябва да минем в друг континуум, може би сме мъртви вече от радиацията…

— О, този път не — Ор седна и започна да вади от косата си електроди, сякаш бяха умрели въшки. — Разбира се, че така стана. Ефективният сън е действителност, д-р Хейбър.

Хейбър се вторачи в него.

— Предполагам, че вашият апарат е изострил чувството ви за действителността — продължи Ор с все същото необикновено спокойствие. После сякаш се замисли за миг. — Слушайте, бихте ли се обадили във Вашингтон.

— За какво?

— Ами, може да се вслушат в думите на прочут учен, който при това се намира в центъра на събитията. Сигурно търсят обяснения. Има ли член на правителството, когото да познавате, на когото можете да се обадите? Министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи може би. Бихте могли да му кажете, че всичко това е недоразумение, извънземните не са тръгнали да ни завладяват, нито да ни нападат. Просто, до приземяването не са мислели, че хората разчитат на вербална комуникация. Дори не са знаели за нашето убеждение, че те са тръгнали да воюват срещу Земята… Ако можете, кажете го на някого, в когото президентът би се вслушал. Колкото по-скоро Вашингтон спре военните, толкова по-малко хора ще загинат тук. Гинат само мирни граждани. Извънземните не причиняват вреди на войниците, те дори не са въоръжени; освен това имам впечатление, че в тези костюми са несломими. Но ако някой не спре военновъздушните сили, те ще взривят целия град. Опитайте, д-р Хейбър. Може да ви послушат.