![Похищението на Ани Торн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/8/pohishchenieto-na-ani-torn-bg-download.jpg)
Похищението на Ани Торн [bg]
- Автор: Тюдор С. Дж.
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0460-2
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Похищението на Ани Торн [bg]». Краткое содержание книги:
„Ако пулсът ви се е ускорил при четенето на предишната книга на Тюдор, няма да останете разочаровани и от „Похищението на Ани Торн“. Това е още една ужасяваща, зловеща порция от напрежение“. Уилтшър Магазин
„Похищението на Ани Торн“ от К. Дж. Тюдор показва, че отличната „Тебеширения човек“ не е била само еднократен опит да се мери със Стивън Кинг по страховитост“. Експрес
— Виж… — казвам след известна пауза. — Имаше право да постъпиш така. Аз едва не си изпуснах нервите.
— И на мен така ми се стори.
— Просто имам силното усещане, че историята се повтаря.
— Вероятно не е моя работа, но има ли някакво напрежение между теб и Хърст-старши? Във връзка със завръщането ти тук?
— Откъде ти дойде наум?
— Аз не съм единствената, която се пита. До Хари са достигнали подобни слухове и той се притеснява да не предизвикат проблеми. Имам предвид служебни.
— Няма повод за безпокойство. Историята е минала и заминала.
— В Арнхил историите никога не си заминават.
Думите ѝ не са лишени от основание. В това градче тайните са повече и от братовчедите.
— Както и да е — продължава тя. — Искаш ли да побъбрим на по бира утре вечер?
Поколебавам се. Нямам особено желание да обсъждам Хърст, но ми е приятна компанията на Бет.
— Става.
— Добре. Ти черпиш.
Тя ми хвърля усмивка и се смъква от чина. Но има още нещо, което трябва да я питам.
— Бет… познаваш ли добре Маркъс и семейството му?
— Защо?
— Просто ми е любопитно.
— Майка му е чистачка. Нейна беше визитката, която Лорън ти даде онзи ден в бара.
Колелцата в мозъка ми със скърцане превъртат. Отварям портфейла си и вадя визитката.
— С Доусън домът свети от чистота?
— Именно.
Това означава, че Лорън, освен да сервира намусено и да разхожда злонравни кучета, е също и сестра на Маркъс. Сега виждам приликата. Неловкото, върлинесто телосложение. Липсата на социални умения. Част от нещата се навързват. Съобщението е дошло от телефона на Маркъс. Присъствието му в гробището също не е било съвпадение. Но как се е докопал до моя номер? Откъде знае за надписа на статуята и за сестра ми? Явно има още нещо. Нещо, което ми убягва.
— Майката на Маркъс винаги ли е живяла тук?
— Това не важи ли за повечето хора в Арнхил?
— Как е първото ѝ име?
— Рут.
Паметта ме връща назад. Точно както и преди няколко дни, с прекрачването на прага на училището.
— Моминската и фамилия не е Доусън, нали?
Бет скръства ръце на гърдите си и извърта очи към тавана.
— Да ти приличам случайно на общински регистър?
— Права си. Съжалявам.
— А и защо ти е притрябвало да знаеш?
— Хрумна ми, че може да сме били съученици — прикривам отчаяното си желание да стигна до някакви отговори.
Тя въздъхва дълбоко.
— Добре, ще ти кажа. Съпругът ѝ починал преди няколко години. Не било голяма загуба. Бил такъв гадняр, че Лорън дори не желае да използва името му.
— Откъде си разбрала това?
— Помагах ѝ да попълва молби за работа и забелязах разликата във фамилиите. Лорън ми обясни, че си служи с тази на майка си.
— Която е?
— Мор.
Едва не се шляпвам с длан по челото.
Рут Мор се въргаля в говната в обор. Рут Мор, устата ѝ вони на пор.
Поредното неловко дете с проблеми в общуването. Поредната жертва. И да, понякога именно тези деца са най-навътре в нещата. Незабелязани попиват всичко, случващо се покрай тях — историите, клюките, цялата тиня на училищния живот. Подобно на отломка, носена от бурен поток. И никой няма представа колко много знаят, защото никой не ги пита.
— Добре ли си? — смръщва вежди Бет.
— Да. Просто си мислех, че няма да е зле да поговоря с нея… за Маркъс.
— Не пречи да опиташ. Но имай предвид, че е малко странна. Всъщност, като те гледам, двамата може и да си допаднете.
— Благодаря.
— Пак заповядай. — Тя се упътва към вратата. — Е, до скоро.
Изчаквам, докато шумът от стъпките ѝ заглъхне, и вадя отново визитката на Рут. С Доусън домът свети от чистота. На гърба има телефонен номер и още един надпис: Никоя задача не е прекалено дребна. Никоя бъркотия не е прекалено голяма.
Ще ми се последното да е вярно. Но за съжаление някои неща не се заличават само с парцал и кофа белина. Подобно на кръвта, те се просмукват под повърхността и остават там завинаги.
Знам какво се е случило със сестра ти.
А понякога излизат отново на бял свят.
21.
Малката двуетажна къща е изрядно поддържана и в никакъв случай не изглежда бедна. Нови дограми, лъскава дървена врата, висяща кошница с цветя пред фасадата. Синя фиеста, паркирана край бордюра, със сребрист надпис „С Доусън домът свети от чистота“ отстрани.
Доближавам прага. Върху перваза на прозореца дреме дебела котка, която ме оглежда с лениво презрение. Поспирам да размисля, но дори да имам цял ден на разположение, пак няма да съм сигурен как да подходя. Съобщенията не случайно са били анонимни. Ако Рут ги е изпратила, тя няма да иска да говори. Въпросът е защо ги е изпратила.