![Похищението на Ани Торн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/8/pohishchenieto-na-ani-torn-bg-download.jpg)
Похищението на Ани Торн [bg]
- Автор: Тюдор С. Дж.
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0460-2
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Похищението на Ани Торн [bg]». Краткое содержание книги:
„Ако пулсът ви се е ускорил при четенето на предишната книга на Тюдор, няма да останете разочаровани и от „Похищението на Ани Торн“. Това е още една ужасяваща, зловеща порция от напрежение“. Уилтшър Магазин
„Похищението на Ани Торн“ от К. Дж. Тюдор показва, че отличната „Тебеширения човек“ не е била само еднократен опит да се мери със Стивън Кинг по страховитост“. Експрес
Но се лъжех. Онова, което се разкри пред нас, бе по-лошо. Стълби. Метални скоби, захванати за скалата и спускащи се надолу. Краят им се губеше в дълбините. По гърба ми пробяга ледена тръпка.
— Мамка му, Пухи, беше прав — рече Хърст. — Това наистина е вход.
Но към какво, помислих си. Какво, по дяволите, очаквахме да намерим там долу?
Хърст вирна лице. Очите му блестяха. Познавах този взор. Стъклен, налудничав, опасен.
— Е, кой ще влезе първи?
Безсмислен въпрос. Защото…
— Джоуи, ти си напълно екипиран — обърна се той към мен.
Естествено, как иначе. Погледнах отново надолу и стомахът ми се сви. Не исках да ходя там. Каквото и да имаше в края на тази дълга черна тръба, то надали беше добро. Нищо в цялата история не беше добро.
— Не знаем накъде води — казах. — А и стъпалата изглеждат стари и прогнили. Какво ще стане, ако някое се откърти?
Флеч изпръхтя подигравателно.
— Какво става, Джоуи? Да не те е страх?
Беше ме страх, и още как. Понякога се налага да правим избор. Да постъпим правилно или да се поддадем на натиска на околните. Ако тогава се бях отказал, това щеше да е трезвият, разумен вариант. Другите дори можеха да последват примера ми. Но тогава трябваше да забравя за членството си в бандата на Хърст. Чак до завършване на училище да си ям сандвичите на някоя автобусна спирка.
Но поне щях да съм жив, за да ям сандвичи.
— Джо? — Мари положи ръка върху рамото ми с ленива, пияна усмивка. — Всичко е наред. Няма нужда да го правиш, ако не искаш.
Това реши въпроса. Пристегнах ремъка на татковата каска под брадичката си.
— Ще сляза.
— Така те искам — смигна ми Хърст и огледа групичката. — Останалите готови ли са?
Всички закимаха и замърмориха утвърдително, но аз виждах изопнатите черти на лицето на Флеч. Само Хърст бе в приповдигнато настроение, окрилен от възбудата и алкохола. Колкото до Крис, той изглеждаше така спокоен, сякаш ставащото не го касаеше.
— Добре, да го направим. — Хърст грабна вратовръзката си от земята и ухилено я завърза около челото си. — Първа кръв! — После, сякаш осенен от някаква идея, се наведе и взе лоста.
— Това пък за какво ти е? — попитах, усетил странно свиване в гърлото.
— Просто за всеки случай, Джоуи — потупа се той с железния прът по дланта на другата ръка. — За всеки случай.
Стъпалата наистина бяха ръждиви и доста тесни. Едва стигаха колкото да стъпя с върховете на ботушите си и поддаваха със стон всеки път, щом отпуснех теглото си върху тях. Вкопчвах се отчаяно, молейки се да издържат поне докато стигна до дъното.
Чувах над себе си движенията на останалите, а по каската ми се сипеха камъчета и бучки пръст. Отначало се чувствах глупаво с нея на глава, но сега бях благодарен, задето ме предпазва, а и оставя двете ми ръце свободни за хващане.
Слизайки, броях скобите. Десет, единайсет, дванайсет. На деветнайсетата кракът ми увисна във въздуха, а после, за мое огромно облекчение, опря в твърда земя. Слязох и си поех дъх. Бях успял.
— Долу съм! — извиках.
— Какво виждаш? — долетя гласът на Хърст.
Озърнах се в светлината на бледия, жълтеникав лъч от челника. Намирах се в малка пещера, едва достатъчна да побере към половин дузина души. Беше празна, като се изключат няколкото животински кости, въргалящи се в ъгъла. Не знаех дали да се чувствам доволен или разочарован.
— Няма много за гледане — отвърнах.
Хърст се приземи с тупване до мен, последван от Флеч, Крис и Мари, която се поклащаше неловко върху токчетата си, все още стискайки торбичката със сайдера.
— Това ли било? — смръщи вежди тя.
Флеч освети наоколо с фенера си и се изплю на земята.
— Просто някаква говняна дупка.
— Май си изгубихме времето — рекох аз, стараейки се да звуча недоволен.
— Шибана работа — изръмжа Хърст, после се обърна към стената. — Трябва да се изпикая.
Чу се как разкопчава ципа и струята урина плисва на пода. Остър мирис с дъх на сайдер изпълни тясното пространство.
Крис само стоеше и се озърташе озадачено.
— Какво има? — попитах го.
— Мислех, че трябва да има още.
— Е, но няма, така че…
Но той не ме слушаше. Вместо това взе да обикаля като душещо куче наоколо. Изведнъж спря на място, където сенките върху скалата сякаш се сливаха и ставаха по-плътни. Наведе се.
И после изчезна. Аз примигнах от учудване.
— Какво стана, по дяволите? — възкликна Мари.
Хърст вдигна ципа на джинсите си и се обърна.
— Къде е Пухи?
— Тук съм — прозвуча безплътен глас.